Една от текущите мантри на управляващите е, че "нашите мерки са най-хубавите мерки в света". Под една или друга форма това непрекъснато се комуникира от мощния облъчвател на Джипката, а наскоро и първият ни дипломат Екатерина Захариева заяви, че "светът вече говори за Българския модел на справяне с кризата". 
Страната се справя чудесно и голямата заболеваемост не трябва да тревожи никого. Системата работи и показателите се следят, за да се вземат всички решителни мерки, ако възникне нужда, уверява ни и здравният министър. 
Тъй като това са думи на външен и здравен министър, не е учтиво да се отнасяме с недоверие към тях. 
Външният министър си общува на най-високо дипломатическо ниво с целия свят - Захариева може би наистина е подочула какво се говори тук-там по света за България. Но тактично не уточни какво точно се говори, от което си правим извода, че се говорят само хубави работи на правилен английски.
Слушайки нашите ръководители и управляващи пандемичната криза, започваме да мислим, че става все по-трудно да се заразиш с коронавирус - затова съставихме списък с най-модерните места и начини да се заразим. 
С този списък напомняме на публиката, че кризата е овладяна напълно, но не окончателно. Все още съществува риск от неприятно съкращаване на броя на избирателите. 
***
1. На опашка за ваксина. В изпълнението на ваксинационния план няма хаос, но с отварянето на Зелените коридори за масова ваксинация се получи едно надбягване, едно струпване на състезатели, едно меле като пред вратата на противниковия отбор. И доста хора се похвалиха, че заедно с ваксината са си събрали и някой вирус. 
2. В механата. Кръчмите също са в зелен коридор и както каза Борисов миналия уикенд - от понеделник всички на кръчма! Предлагам всички да си пуснем бради като на Христо Ботев, да се набухаме нагъсто в заведенията и да пием напук врагу. Напук и вам идиоти. Брадата освен поетично-революционен атрибут вярвам, че събира и вируси. А който си има мило и драго вкъщи, ще им занесе и на тях щипка вируси в домашната крепост.
3. В улична свада. Дългата социална дистанция ни направи социопати. Поне на улицата трябва да се завръщаме полека-лека към нормалния живот. Като възникне рискова ситуация или ПТП, да напсуваш с 200 км/ч опонента на пътното платно. Па да слезете, да си дадете по някоя бухалка, някой-друг юмрук, подсечка, маваши-гери. Да си покрещите въздушно-капково в лицето. Жените да се хванат за косите. Мъжете да се проснат един върху друг, така че да не е ясно бият ли се, любят ли се. Децата да си разбият носовете. Да се струпа тълпа - не за да разтърве побойниците, а за да се образува малък клъстер (огнище на вируса). Всичко описано, естествено, може да се случи и в зелените коридори от Точки 1 и 2, както и навсякъде другаде, само хора да има! 
4. На партийно мероприятие. Предизборни времена са, няма как. Съмишлениците трябва да се събират в тесни и непроветриви помещения, за да се надъхват един-друг, все едно не си знаят номерата. На всяко партийно мероприятие освен съмишленици винаги присъстват и няколко шпиони на други формации, както и провокатори, които бързо могат да насочат обстановката към хореографията на Точка 3. 
5. На срещи с народа по време на национален празник или предизборни срещи широк формат. Заради някаква си пандемия не можем да лишим народа да се докосва до кумирите си. Който идва с вяра, нему ще се подаде изцеление. Какво представлява някакъв си вирус, когато ти се дава възможност да се докоснеш до истински министър, водач на листа, психоложка или пиарка от средите на Голямото добрутро! Само имайте предвид, че ако те се разболеят, ще имат едно лечение; ако ти се разболееш, ще имаш друго или никакво лечение, макар че системата работи и се следят всички показатели.

Цунки-гунки, вирусни маймунки!
6. Когато ходиш из страната по работа, а не за предизборна агитация. Това е абсолютно същото като горните две точки, но не е агитация, не е и безсмислено разнасяне по друмищата с държавни средства и не е излишен риск от допълнително разпространение на вируса. Това е важна държавна работа и всички рискове са оправдани заради високата обществена полза. 

7. На другия полюс - в гетата. В България няма точно гета, но тук-там съществуват анклави с висока престъпност, ниско образование и помрачителни социални практики. Тези хабитати традиционно са оставени да се развиват по свой образ и подобие, тоест на самотек и дарвинизъм в действие. Съответно и пандемията там се управлява по дарвинистки модел - да видим какво ще стане и кой ще оцелее. 
Тия дни мернахме някаква информация, че освен Български модел за справяне с кризата имало и твърде успешен Индийски модел - в някои части на Индия вече бил постигнат жадувания от дарвинистите "стаден имунитет" - болестта вече е окосила, колкото може, ала днес срещу нея има Велика индийска стена от колективен имунитет. 
За съжаление България не разполага с такива неизчерпаеми ресурси човешки материал като милиардна Индия - и техният модел на справяне с кризата у нас се прилага само в гетата. Там поне раждаемостта е висока.