Предишният министър на транспорта - русенецът Николай Събев се амбицира да отвори за полети русенското летище край село Щръклево.
Извънземно богатият Илон Мъск, собственик на космическата компания SpaceX, щял бил да посети България през април 2023 г.
Преди 27 години на летището в Щръклево хиляди българи висяха да чакат кацане на извънземни.
Общото между всички тия събития е мъдростта на българския народ.
За посещението на Мъск в България данните до тоя момент са:
- Мъск харесал снимка на Белоградчишките скали в Туитър.
- Двама служебни министри публикуват съобщения с покани към милиардера и шегички.
- Ресторант в региона си прави реклама и показва съмнителен имейл, ужким от "екипа на Мъск", но самите ресторантьори предупреждават, че не могат да потвърдят автентичността на писмото.
Вследствие на което цяла България и много медии заговарят за "посещението на Мъск", като за нещо несъмнено.
***
Струва си в тая връзка да си припомним как България посрещаше извънземни на летището в Щръклево.
Август-септември 1995 две контактьорки пускат слухове, охотно подети от медиите, че на 11 септември в Щръклево ще кацнат наши извънземни приятели, които ще помогнат на България със злато, сребро и нечувани технологии. Мисията на гостите е да донесат благоденствие и просперитет на българите.
Мъдрите медии и мъдрият народ сутринта на уречената дата с хиляди се стичат на мястото на срещата между цивилизациите.
Контактьорките пристигат с луксозен за времето си автомобил, окичени със злато. Едната от тях дълго разговаря с журналистите, приказва какви ли не врели-некипели, те обаче поддържат съвсем сериозен диалог, задават смислени журналистически въпроси. Накрая двете контактьорки скачат в BMW-то и изчезват под полицейски ескорт.
РАЗОТИВАЙТЕ СЕ.
В интернет още има следи от това шеметно събитие. Прилагаме в текстов формат част от разговора на контактьорката с журналистическото тяло на летището - като летопис на вечните истини за българския народ.
***
Контактьорка (говори ту от свое име, ту от името на извънземните): Служебно не правете това. Стойте и чакайте. България е мир, България е сила. И имаме право да слезем.
Журналистка: А с какво ще поливат нивята ни?
Контактьорка: Корабът прави благовение на вашата земя. Защото е родна. Ние идваме да я спасим. Непременно, това е четмо. Ориз имате, хляб имате. Правим манна върху небесното право.
Журналистка: Вие виждате ли ги вече?
Контактьорка: Не, аз съм като вас човек. Не се занимавам с екстрасензорика. Не бих била... Коничи, когато говори, под клетва дава думите си, защото са с вяра и написани от него, в служебния му дълг. За мен хлябът е еднакъв като вашия и аз живея като българка. Мистър Сойер, когато говори, казва: това е вяра, това е живот. Това са деца. Това са вашите божествени истини. С мисията и с децата ние не можем да разглобяваме това постово право. Доброто дошло време, за да направите това. Ние ви поканихме и казахме, че трябва да поканите българските ни думи, към вас отправените слова. Защото и ние сме християни и мани, които обичат и желаят да слязат на вашата планета. В Закона на природата ние се страхуваме, че сте толкова нетърпеливи. Обичаме България, но постоянно напомняте, че ще има сблъсъци и тревоги. Майки, пазете си децата, викат тука. Защото ние сме живи и учени. Компасно право ще направим след малко, полетът ще бъде изразен. Григорианският календар е сменен. Затова направихме благовение: миро и света мирия. Нали сме хора на Бога, задължихме този десет пъти по-голям обект, за да бъде България жива. За да има сено, за да има ръкойки, за да има хляб, мляко и деца. Света Троица да ви пази. Ще увенчаете ли тази среща, се питаме. Ние чакаме, но и вие също. Нали това са вашите благовенни права! Нашите татковци са ни поръчали: както хляба, както мислите ви, така животът ви да е чист. Вярвайте! Срещата е искрена - на живота и с благовението. Човек от сърце вижда. Коничи поздравява българските синове и каза: вярваме и сме живи, долу, пред българите, с два крака! Защото сме юнаци. Енергията на Земята е толкова, колкото сме всички. Затова трябва да се подпише този статив и да слязат. Това говори...
Журналистка пита дали вече ще идват извънземните.
Контактьорка: Мистър Сойер, нека да говоря... Президент, полетите ще пречат ли при слизането на земята ви? Венеца, който е обкичен с рози, искаме да го видим! Българи! Мирише ни на цветя, но нямате венец! Ще стоите, докато сплетете китките си и направите венеца, който ние искаме!
Детски вик: Как да го напрайме?
Контактьорка (става права, крещи): ...С креслото! С живота! Нека България да види маните! Венецът е изплетен от рози, с букети с цветя. На първото стъпало слиза президентът Коничи. Как ще слезе на потната земя? Това беше описано с живота, а вашто създание, с хляба ви. Мѝро се хвали тука. Нали българите чакат! Какво виждаме отгоре? Пистолет ли има или хляб? Нали пистата трябва да бъде с обшиване! С хОрмония! Със звезди, които ние искаме да видим. Как да слезем, когато вие - гра-гра-гра! А няма България венец и знаме на България.
Журналистка: Вие защо с изкуствени цветя ги посрещате?
Контактьорка: За да не извяхнат!
Журналистка: Вие защо не изплетохте венец?
Контактьорка: Ами нали има община, как да изплета венец! Аз направих всички неща, на мен кой ще ми плати пътя? Да ви блъскам да вярвате ли? Мойта майка няма толкова пари и аз съм сама в семейството си. България е свята, България коленичи пред България, това е истина, това е живот. Маните са живи. Българи, чакайте, казаха. Коничи иска платно и венец. Сребърен кръст ще направим на земята, за да повярвате, че има сребро и живот.
Гласове отстрани: Еееей, още ли ша лъжите народа ве!
Контактьорката с объркани фрази добавя още изисквания от името на извънземните: трябвало да ги посрещне сенатът, защото и те изпращат сенат, всичко трябва да стане по сенаторски ред.
Журналист: Доколкото разбрахме, тия пришълци идват с определена мисия на Земята. Така ли? Значи, на практика излиза, че те идват заради венците и заради посрещането, а не за да си изпълнят мисията.
Контактьорка: Мисията се зачислява към българския сенат. Искаха България да посрещне и не без сената, а с българска ръка. Пружината на човека не е толкова голяма. Корабът е... много така взискателно е отношението към България... Времето се засича, чакайте малко.
След още известни пазарлъци с посредничеството на контактьорката, извънземните отказват да кацнат, контактьорките бягат, народът е в шок.
YouTube
