Когато се спомене нетрадиционното име Ран Босилек, по-голяма част от съвременните българи не знаят коя личност се крие зад него. Но за предшестващите поколения тя е добре позната, защото повечето от тях са израснали с творчеството му.
Ран Босилек всъщност е Генчо Станчев Негенцов (1886-1958). За съжаление няма налична информация какво се крие зад този псевдоним. Той е роден в Габрово в многодетно занаятчийско семейство. Баща му е опълченец в Руско-турската освободителна война. Още като дете Генчо се запознава с устното народно творчество чрез разказваните от майка му приказки. Неговите братя са популярни учени-специалисти. Христо е професор по педагогика, а Никола е физик, метеоролог. Ран Босилек се дипломира в известната Априловска гимназия в родния си град. За кратко време се отдава на учителската професия. След това следва славянска филология и юридически науки в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1910-1912). Прекъсва и заминава за Брюксел, където завършва право с докторат. Известно време работи като адвокат, но интересът му към литературното поприще надделява.
Ран Босилек е може би единственият български писател, който се посвещава изцяло на литературата за деца. Неговото творчество е известно с това, че съчетава лирика и прозаика. То е характерно с динамиката и диалогичността, връзката с езика на фолклора. Нещо, което рядко се среща. Сюжетите му са оригинални и класически. Стиховете са посветени на родната къща, добрата баба, родителите, животните и сезоните. Не пропуска да пише творби и с приказен сюжет. Всичките му произведения са апология на детската игра. В тях доминира хуморът с присъщите за детето креативност и спонтанност. Той посвещава близо 50 години от живота си на децата и на тяхното възпитание. Голямо значение отдава на творческите срещи с младите. Той е не само забележителен автор, но и редактор, преводач и издател през 20-те и 30-те години на ХХ век.
В хронологически порядък първата творба на Ран Босилек е "На косичка", която е отпечатана в редактираното от него списание "Светулка" през 1906 г. В следващите години публикува стихотворения пак там и в "Картинна галерия за деца и юноши". По време на студентските си години
прекратява авторските си изяви.
Отново се връща на писателското поприще през 1922 г. Сред най-популярните му творби са "Болен здрав носи", "Косе Босе", "Кума лиса", "Неродената мома", "Патиланско царство", "Аз съм българче", "Я кажи ми, облаче ле бяло", "Весели очички", "Златна ябълка" и др. Те се основават на фолклорната традиции и в тях доминира хуморът. Отличават се със стегната фабула и изчистен слог. По този начин коренно се променя жанра на приказката. Наред с това той съставя и издава христоматии и читанки. Произведенията му са преведени на френски, английски, руски, чешки, полски и арабски език. През 1932 г. неговата книга "Неродена мома" печели престижната награда "Шумейкър" на Втората международна изложба на книгата в Брюксел.
Ран Босилек се ползва с подобаващо
влияние в писателската гилдия.
Той е в приятелски отношения с много от водещите родни автори. Това му дава възможност да привлече към детската литература значима част от тях, които дотогава творят само за възрастни. Да споменем Ангел Каралийчев, Дора Габе, Асен Разцветников, Калина Малина, Георги Райчев, Елисавета Багряна и др. Ран Босилек поставя съществен акцент и на естетичното оформяне на своите книги. Затова прибягва до услугите на най-талантливите художници-илюстратори от този период. А това са Илия Бешков, Александър Божинов, Борис Ангелушев, Георги Атанасов, Вадим Лазаркевич и др., които с удоволствие се включват в неговите творения.
Мащабна е и редакторската дейност на Ран Босилек. Споменахме вече за списанията "Светулка" и "Картинна галерия за деца и юноши". Освен това той е главен редактор на списание "Детска радост", заместник главен редактор на списание "Дружинка", редактор на вестник "Врабче". Сътрудничи на детските списания "Музикални бисери", "Нова звездица" и на вестниците "Първи стъпки" и "Росица". Редактор е на издателство "Хемус" и председател на Дружеството на детските писатели.
Ран Босилек се нарежда сред най-добрите родни преводачи на световна литературна класика за деца. Преразказва чуждестранни народни приказки с демократични и хуманитарни идеи. Издава десетки книжки от скандинавски, руски, индийски, шведски и японски произход. Сред тях се открояват творения на Омир, Братя Грим, Марк Твен, Х. Андерсен, А. С. Пушкин, Ш. Перо, А. П. Чехов и др. автори. При побългаряването на чуждите приказки се стреми те да са с лексиката на славянската традиция.
И днес Ран Босилек продължава да се тачи от специалисти като "Поет на детската радост". Неговите произведения са включени в редица енциклопедични издания. Съгражданите му тачат паметта на своя бележит представител. На мястото, където се е намирала родната къща на писателя в Габрово, е издигнат паметник. В София той е живял между 1928 и 1958 г. на централната улица "Иван Асен ІІ" №10. Там е поставена възпоменателна плоча.
РОДЕН КЪТ
Бяла, спретната къщурка - две липи отпред.
Тука майчина милувка сетих най-напред.
Тука, под липите стари не веднъж играх;
тука с весели другари радостта узнах.
Къщичке на дните злати, кът свиден и мил!
И за царските палати не бих те сменил!
КОЗАРКОВА ПТИЧКА
Сладкопойна чудна птичка слушам всеки час -
Ту обади се в горичка, ту запее в храст.
В пек и жега тя едничка звънко вий гласче.
Сладкопойна чудна птичка ! -
На скокливата козичка медното звънче.
