— Какво ще речеш, Лазе… да взема да изткая това лето един килим…
— Килим… Немаме ли килими?
— Имаме. Ама не е лошо да са повеке. Само за вълна и за основа ще дадеш некоя пара и за бои малко нещо, а всичко друго аз сама… — Тя живо се обърна към него: — Знайш ли? Искам да измисля нова шарка. От некое време се за това мисля, за шарката: какви бои да има, как да я наредя и после как да я изткая. Понекога ми се чини, че я виждам ясно пред очите си — ето, с ръка да я уловиш, а понекога сичко ми се разбърква и се върти, мота се на сички страни и е като мъгла пред очите ми. Ама аз ще я уловя, Лазе ти, почакай само…
Димитър Талев, "Преспанските камбани".
***
Продължаваме тема от миналата седмица за бойните трофеи на руските войски, които се товарят по танкове и камиони, пътуват стотици и хиляди километри до родните места на бойците, за да могат близките им да се порадват на материални придобивки от жестоката война. 
Трофеите, които грабят войските озадачават - освен перални, микровълнови, телефони, велосипеди, войниците крадат и съвсем странни предмети като тоалетни чинии и килими. Големи, тежки и неудобни за транспорт вещи. Защо?... 
Разбира се, ние не сме там и не знаем колко от всичко това е истина. В информационната война, която е не по-малко жестока от тази по фронтовете, врагът бива подлаган на също тъй унищожителен огън, който трябва да го унижи и злепостави. 
***
В криминалната литература мотивът за "труп в килима" се е превърнал в клише - престъпниците от книгите и филмите използват този способ, за да изнасят трупове незабелязано. 
В криминалните сводки от съвремието също обаче се среща този мотив - странно и зловещо е, но при търсене по ключови думи "труп в ковре" Гугъл показва стотици примери, които не са от художествената литература, а от реалния съвременен живот. Изглежда това изобщо не е рядкост в битовите убийства. 
Да пращаш вкъщи килими от бойното поле - това е някак смушаващо. Все едно пращаш увити в тях трупове.
***
В една автобиографична книга Владимир Набоков използва следната алегория.
В живота на човека се случват събития, които са като циклични мотиви - в различни периоди на един живот се случват сходни и допълващи се събития. Той сравнява тези събития с шарки на килим, който се навива - и на места сходните шарки съвпадат. 
Така и в световната история мотивите се повтарят като трагедия и като фарс. Путин повтаря по гротесков начин Сталин и Хитлер. 
***
В книгите на Димитър Талев тъкането на килим е терапия и начин героинята да изрази душата си. 
В наши дни Цвета Караянчева изрази душата си на грижовен управник, когато дари стари килими от Народното събрание на културна институция в града на своята младост Кърджали. 
Това, разбира се, е благороден жест, който не би се превърнал в комичен мотив, ако не бе последван от тържествена благодарност. 
Директорът на театъра Гълъб Бочуков - получател на килимите, сметна за нужно да благодари в специално писмо до Народното събрание, което завършваше с думите:
"Убеден съм, че тези уникални килими ще създадат допълнителен уют и неповторима атмосфера в нашия театър”!
Ех, да имаше в Народното ни събрание стар килим за всеки нашественик в Украйна - Цвета можеше да спаси мира в региона!
***
Съществува странен обичай килими да се окачат на стените - това е символ на съветската епоха и отмиращ обичай, който все още се среща. Някога това било символ на охолство и престиж, а има и практична функция. Килимът на стената пази топло и звукоизолира. И винаги имаш подръка средство за увиване на труп.
***
Думата килим идва в нашия език през Турция от (логично) Персия. Персийската дума gelim означава "грубо одеяло". 
Мъдрите перси са знаели, че един ден килимите ще се използват по най-грубиянски начин за увиване на трупове.