Вече свикнахме с инфантилизирането на политиката и публичния живот като цяло.
Не само в парламента политиците се държат като капризни деца, подобни явления наблюдаваме и в културата, и в медиите. Това е видимо например и по огромната популярност на всевъзможни центрове за "самопознание, личностно развитие и духовни практики" - това са места, където възрастни хора се събират, за да правят детинщини, да си приказват небивалици и да си въобразяват, че "растат духовно". Ръководителите на тия занимания жонглират умело с квазирелигиозни мотиви и щампи на популярната психология. Но там все пак хората си плащат за тези детинщини и в края на краищата всеки сам си решава как да си харчи времето и парите.
Думата ни е за поредния парламент, в който се опитваме да вкараме някакви сериозни хора, които да се заемат с най-важните национални въпроси в най-висшия орган на нашата парламентарна република.
Там обаче виждаме сбирщина на някакви ужасни деца, на които сме платили поредните избори, плащаме и заплатите им на депутати, а те дни наред не могат да се разберат и организират за първото, което се очаква от тях - да си изберат председател.
Затова доайенът на детската градина Вежди Рашидов (по традиция най-възрастният народен представител открива първото заседание) бе принуден да стои на председателския пост доста по-дълго от предвиденото. Това го изнерви и разстрои, а той многократно показа, че нито се е готвил за тая работа, нито го интересува, нито му се занимава. Знаменателна беше фразата му: "Колеги, вий сте свободни хора, ама аз си имам друга работа".
По средата на втория ден от председателската криза добър колективен самоанализ даде Томислав Дончев от ГЕРБ. Той каза:
"Колективната ни неспособност да свършим работата, за която сме пратени тук, показва, че ние сме безсмислени и парламентът е безсмислен. Утре някой ще го каже".
Да, това звучи смислено и зряло.
Иронията е, че шефът на Дончев Бойко Борисов години наред се отнасяше към парламента като към някакъв закърнял придатък, апендикс, който е по-добре да го разкараме, преди да се е възпалил (апендикс на латински е "допълнение, придатък"). Борисов като премиер излъчваше безкрайна досада от това свърталище на "безделници", както той наричаше депутатите. Сега мъдрият доайен Рашидов несъзнателно копира същата презумпция, че депутатите са "безделници", а той самият е нещо друго - зает човек със сериозни ангажименти.
Профанизирането и вдетиняването на политическия процес се изразява и чрез вулгаризацията - един траен процес, който също бе лидиран от Борисов дълги години. Напоследък малко беше си обяздил езика и поне пред широка публика не го пускаше да галопира с 200 км/ч. Но като усети заплаха (примерно Рашков да стане вътрешен министър) - дилижансът отново полетя към пропастта.
Последната красота от такъв тип е малко трудна за цитиране в светски разговор, както казва Гогол. Бившият Борисов министър Ананиев тия дни се изпусна, че ГЕРБ "можело да подкрепят втория" (тоест правителство на ПП). Борисов коментира думите на Ананиев с живописна алегория за функцията на простатата в напреднала възраст. Ако се върнем в началото на премиерската му функция - тогава пък Борисов публично в тв шоу се похвали, че като младеж возел на колелото на кака си "когото си иска", макар че велосипедът бил без напречна тръба на рамката. Това беше една хипербола за функцията на половата му система в най-млада възраст.
YouTubeНе си измисляме! В това интервю от 2010 след 23:07 мин. премиерът Борисов обяснява разликата между мъжко и женско колело и как той возел на "рамката" си.
***
С две думи - при масовата инфантилизация и вулгаризация нямаше как да не се стигне и до парламент - детска градина.
И поне да бяхме избрали някакви вундеркинди, а то - enfants terribles (фр., ужасни деца, трудни деца).
Изразът enfant terrible влиза в широка употреба 1840-те години, когато френският карикатурист Пол Гаварни прави серия литографии с общо заглавие Les Enfants Terribles. С годините обаче изразът се видоизменя и почва да се употребява, както за деца, така и за нестандарттни, неправолинейни хора, постигнали много в своята сфера, но не по утъпканите пътеки.
Вазов например нарича Стамболов по този начин. Ето как описва младия Стамболов патриархът на бг литературата:
"...Той кипеше от буйност, веселост, неговият креслив стъклен смях пълнеше ресторана. Бъдещият enfant terrible още тогава задаваше безпокойство на консерваторите. Там Стамболов ми каза: „Аз знам, че искат да се отърват от мене, но не смеят... Предлагат ми стипендия да ида да се уча в Париж, та дано умра там. Но да имат да вземат...“
Ех, значи, да се надяваме, че някое от новите ужасни деца на бг политиката ще покаже извънредни способности. Борисов беше изключителен, но се изчерпа.
