Владимир Путин обяви "частична мобилизация", която на практика се оказа "частична", доколкото държавата няма ресурс да излови всички годни (самата "годност" също се оказа разтегливо понятие).
С тази мобилизация президентът и Гарант на конституцията за пореден път се самоопроверга - досега той се заричаше пред народа, че мобилизация няма да има, всички задачи на СВО (специалната военна операция) ще се извършат от професионални военни и въобще, спокойно, народе, от теб искам само патриотически ентусиазъм. Да, обаче сега се оказа, че освен да вика "ура" пред телевизора и да пише Z навсякъде, от народа се иска да ходи на бой.
При новината за мобилизацията стотици хиляди мъже и семействата им се разбягаха, където им видят очите - самолетните билети достигнаха немислими цени, все още отворените граници бяха атакувани от цивилната армия "уклонисти".
С две думи - патриотизмът си е патриотизъм, но на хората не им се мре, а и всички подозират, че просто ги карат на заколение в една обречена война, в която професионалната армия не можа да се справи, а новите войници, както се изрази един от украинските пропагандисти - "просто ще си накачат червата по околните дръвчета като коледни гирлянди". Путин се опитва да направи войната отечествена, но синовете на отечеството не искат да умират заради неговите амбиции.
В някои републики, откъдето главно се набира месо за украинския фронт, възникна открито недоволство, протести избухнаха и в руските градове.
Видната пропагандистка Маргарита Симонян злорадо съобщи, че на голяма част от арестуваните по протестите вече са им връчени повиквателните и те ще поемат по опасните пътища на СВО. Явно на мобилизаторите им е безразлично, че мобилизират морално и политически неблагонадеждни индивиди.
Главата на Чечня Рамзан Кадиров, който също беше голям СВО-ентусиаст доскоро, обяви, че няма да дава повече чеченски бойци за украинската мелачка, защото Чечня вече била преизпълнила плана многократно. Като цяло, ролята на Кадиров е доста съмнителна и много анализатори го подозират, че от свръхлоялист набързо може да се преобуе в свръхиндепендист - и да изведе Чечня по живо, по здраво, не само от украиснките работи, ами въобще извън Руската федерация. Тоест да мобилизира Чечня за независимост.
Сборът от всички тия съображения роди в славянския свят неологизма могилизация (от могила = гроб).
Могила е старославянска дума и първоначалното ѝ значение е "хълм, възвишение". С това значение тя е останала в българския, но в други славянски езици могилата е гроб. На български в тоя смисъл казваме само "братска могила" - масов гроб на знайни и незнайни воини.
Град Две могили например се нарича така заради природната забележителност от две възвишения до селището. Връзката между хълмчето и гроба е практиката от миналото, вместо да заравят труповете, да ги засипват със земя и камъни, образувайки малко хълмче.
Така че могилизацията е буквално загробване - и нежеланието да се участва в тая работа е разбираемо.
За бягащите от могилизация руснаци преобладаващото мнение не е особено ласкаво - счита се, че те са същата вата като тези, които остават, но имат материална възможност да си спасят кожата - затова те бягат, а другите отиват на заколение.
По нашите граници няма наплив от руснаци, но в България вече възникна дебат - тия руснаци бежанци ли са, дезертьори ли са, трябва ли да ги приемаме, трябва ли да сме хуманни с тях? Или напротив - те не са достойни за нашата помощ, те са заплаха за националната сигурност, а и защо бягат от отговорност, когато ги зоват Върховният главнокомандващ и Родината! (Интересно е, че тукашните български Z-пропагандони мълчат по отношение на руските бежанци - нито ги защитават, нито ги заклеймяват като дезертьори и предатели. Мълчат по този въпрос и тролетарските маси, явно липсват инструкции.)
Привеждат се някакви доводи, според които руснаците не са бежанци, защото на тяхна територия не се води война и въобще има някакви критерии, които тези хора не покриват. Вероятно е така, но според мен всички, които бягат от гроба си, от човешка гледна точка са бежанци.
А доколко са морални, идеални и благородни (каквито сме всички ние) - това е отделен въпрос.
