Вирусната пандемия вече две години ни трови живота, разваля ни отношенията, къса ни връзките, пречи ни на работата и ни създава какви ли не отвратителни неприятности. 
Нека хвърлим един поглед върху древния произход на думата пандемия и (частично) какво са заложили древните в тази дума, която употребяваме до днес, а последните две години - особено интензивно. 
Началното сведение, откъдето стартираме нашата кратка познавателна разходка, е общоизвестно и пандемично - почти всеки знае, че на гръцки "пан" е всичко, а "демос" - народ. Сиреч пандемията е нещо всеобхватно, всенародно - и никой не остава незасегнат, дори да не е хванал коронавирус. Затова и толкова сме се изнервили - то маски, то ваксини, то конспирации, халюцинации... В началото на пандемията имаше едни такива романтични очаквания, че ще станем по-добри и човечни, ще се хванем за ръце (физически или мислено и духовно) като министерски екип в кризисна ситуация, ще си помагаме и няма да се джавкаме така стръвно. Ама стана точно обратното - хората днес са по-злобни един към друг, а враждуващите философско-етични школи са се хванали за гушата, както Отело не е хващал Дездемона. Например про- и антиваксърите в общия случай вече са стигнали до положение, в което няма никакво значение аргументацията, важното е да кажеш на опонента, че е "ментално увреден" или е "пропуснал часовете по биология", или трогателния призив: "ползвайте си главите, мислете, събудете се!" Това се пренесе и в политиката, и в журналистиката - никой не се интересува от факти или идеи, интересуваме се кой обижда най-експресивно.
С други думи, доста сме се опошлявили.  
И тук е моментът да се върнем в Античността, за да кажем, че тая пошлост е заложена в пандемията от най-древни времена. 
В Античността също е липсвало единодушие по важните въпроси - например за произхода и функциите на множеството богове в гръцкия, после в римския Пантеон (пан-теон = всички богове). Хезиод разправя едно, Омир друго, в Атина се покланят по един начин, в Спарта по друг и т.н. 
За произхода на Афродита, богинята на любовта, има различни версии, една от които е, че Кронос скопил Уран със сърп, божественият био-отпадък паднал в морето и от него възникнали разни същества, едно от които Афродита Киприда - родила се от морската пяна край Кипър и станала покровителка на цунки-гунки-маймунките. 

Клъц! 
***
Култът към богинята обаче има разклонения. 
Подобно на други божества, тя също има различни прозвища според различните си божествени функции. 
Едно от прозвищата ѝ е Афродита Пандемос - Афродита Общата, която наричат също и Пошлата. Нейна вътрешна опозиция е Афродита Урания (Небесната). Някои дори ги броят за различни богини, с различен произход. Според някои тълкувания, които откриваме например в Платоновия "Пир" - Афродита Пандемос била покровителка на чувствената любов, дето не подбира мъжко, женско, младо, старо - подай там епидермиса и биологичния пол, пък да става каквото ще. Затова тази Афродита е наречена Общата - позорен епитет, който се среща и в наши дни по отношение на жени (и мъже!) с леко поведение. Според същата концепция, за Афродита Урания се твърди, че покровителства възвишената, духовната любов, която не се интересува толкова от плътската част и се практикува от достойни мъже - с други мъже; защото древните гърци признавали жената за човек, ама не толкова развит като мъжа, че да се правят възвишени работи с нея. 
Но за същите две Афродити (Общата и Небесната) има тълкувания, които звучат по-приемливо от (днешна) консервативна гледна точка. 
По друга версия и друга практика на култа - Афродита Урания била покровителка на проститутките и тяхната комерсиална любов, докато на Афродита Пандемос се кланяли всички останали, целият народ, който прави любов по други съображения, не точни комерсиални, ами да речем по семейни причини и/или сърдечна тръпка.
В наши дни култът, съчетан с любов или омраза към ваксините, също бива два вида - комерсиален и полезо-идиотски. 
Който обича дадена научна или квазинаучна теза за пари, той го прави професионално и по-сръчно. 
Който се прехласва по симпатия и сърдечно чувство, често влиза в ролята на полезен идиот - независимо дали е на страната на правилната кауза. Така че работата пак опира до човешката мисъл и познавателни способности, а не до симпатии с увлечения - но аз няма да кажа: Пенчо бре, мисли! 
Защото и мисленето невинаги води до най-добрите резултати!