Победобесие = Победа + бесове
Този неологизъм се появява през 2005-а във връзка с 60-годишнината от Победата над нацистка Германия и широко разгърнатите мероприятия, свързани с празнуването на Победата - концерти, паради, развети знамена, връщане на култа към военната символика, сакрализиране и сливане на царския със съветския империализъм. Автор на неологизма победобесие е протойерей Георгий Митрофанов.
Според популярната трактовка - където го няма Бог, идват бесовете (демоните). Това са нечистите сили, които съблазняват човека и заместват нуждата му от Бог. Както знаем, Достоевски има цяла книга на тази тема - "Бесове". По неговата трактовка бесовете са революционните движения, които се надигат по неговото време (1860-70-те години), за да пометат съществуващия ред, да унищожат Бога и Царя, които са стълбовете на "особената историческа мисия" на руския народ. Това е друг държавен мит, който пропагандата през вековете охотно използва - митът за "особената историческа мисия". Според този мит (също от XIX век) руският народ има свръхестествена задача да бъде пазител на християнските ценности - в противовес на материалистическия Запад, който е загърбил духовното.
Какво обаче произлиза на практика от цялата тази духовна каша?
Сайтът "Победобесие" дава следното обобщение:
"...Това са "планови мероприятия" вместо жива памет. Това е триумф на агитпропа. Това е оправдание за днешни и бъдещи престъпления. Това е милитаристична истерия. Това е запушване на устата на несъгласните. Това е шовинизъм и сталинизъм. Това е инструмент за репресии и хибридна агресия."
***
Вземи ме, гробарю, в своята ладичка лека
Наскоро руското победобесие роди нова непостижима за простата човешка мисъл формула: с парите - обезщетение за загинал войник, се купува бяла лада.
Руският тв канал Россия 1 излъчи репортаж за семейството и родното място на загинал в Украйна войник. Наред с патетичните приказки как боецът паднал в борбата срещу украинския фашизъм репортажът подробно разказва как с "гробните пари" за мъртвия син родителите му си купили чисто нова бяла лада.
Ладата, казва семейството, купихме "в памет на нашия герой".
Такова значи посвещение. За този красив идеал си дават живота синовете на Русия. Макар че все пак е по-красиво от другия популярен мотив - как руската армия в Украйна краде бяла техника и бели тоалетни чинии.
С извинение, това звучи като попфолк хита от близкото минало: Бял мерцедес ме преследва в живота... Бяла лада ме преследва в смъртта.
Репортажът завършва символично - с новата бяла лада опечаленото семейство отива на... гробището.
В рускоезичния интернет веднага се появиха сравнения как по-рано мъртвите войници се превръщаха в бели жерави, а сега се превръщат в бели жигулита.
Белите жерави са лирически образ от шлагера на Расул Гамзатов "Журавли". В песента по неговите стихове героят гледа белите жерави в небето и си представя, че това са мъртвите му бойни другари.
А в техния строй той вижда и едно местенце за себе си.
Оня ден публикувахме и версия на български.
