Със 123 срещу 116 гласа бе свалено българското правителство - за първи път в най-новата ни история това стана с успешен вот на недоверие.
Въпреки че това с нищо не променя резултата, депутатът Рамадан Аталай два пъти излезе на трибуната да се закълне, че е гласувал ЗА успешен вот и сваляне на правителството, а не ПРОТИВ, както отчели коварните машини.
Вотът на Аталай бил отчетен погрешно - твърди самият той, като не стана ясно дали е объркал копчетата, или и тия машини са някакви мадуровски изчадия.
(ГЕРБ, ДПС, Недялко Недялков и други вектори в обществото отдавна водят битка против машинния изборен вот, защото според тях машините са средство за манипулиране на вота. Машините за гласуване са венецуелски, а президентът Румен Радев според Бойко Борисов имал за свой кумир венецуелският социалист Николас Мадуро.)
***
Думата вот произлиза от латински - votum = желание, воля.
Посредством своя вот гласуващият изразява своето желание и своята воля.
В английския език също има една дума за тези две движения на сърцето - will = воля и желание.
Уилям Шекспир има два сонета, посветени на Смуглата лейди, в които кандардисва женицата да се подчини на неговия will.
В сонет 135 и 136 поетът обговаря галеното си име Will, като го премята от всички страни, за да покаже на Смуглата лейди колко много я желае и колко воля и решителност съдържа това желание.
Шекспир в тези сонети казва нещо близко до Слави Трифонов и популярния рефрен: "Щом те желая, ставам злодей!"
Сегашният вот на недоверие до голяма степен е заслуга на Слави Трифонов, за когото враговете му казват, че направил така, защото не уйдисали на нечистите му желания - и той наложил егоистичната си воля.
Преводачите на тези сонети 135 и 136 са се чекнали как ли не, за да предадат игрословицата с волята и желанието.
Руският поет Самуил Маршак например превежда will някак си така: "Мен ме наричат воля и желание".
Валери Петров разчленява УИЛ на "Ухажвам, Искам, Любя".
Тъй като безсрамният Шекспир използва своя will като контекстов синоним на своето копие, Кирил Кадийски пък превежда will като умалително от Уилям - Уйли. (Впрочем Shakespeare пък значи нещо като човек, който си тръска копието.)
С което пак се приближаваме до венецуелския мръсник Мадуро, чиито машини манипулират вота ни.
С Мадуро откриваме още една увъртяна междуезикова връзка.
Will на английски освен воля и желание значи също завещание - защото чрез завещанието си покойникът изразява волята и желанието си как да се разпореди с наследството си.
Завещание или завет от латински пък е тестамент (testamentum) - както завещанието на покойника, така и книгите на Стария и Новия завет.
А тестамент от своя страна носи латинския корен testis (свидетел).
***
Сонет 136 в превод на Владимир Свинтила
Душата ти таи едно признание.
Кажи й кой съм аз — тя няма слух.
Аз имам странно прозвище: „желание“,
приют ми е желаещият дух.
И ти, така с желания богата,
вземи и мен със другите ведно.
За щедрите богатства на сърцата
не значи нищо този знак „едно“.
И нищо във безбройната редица,
за теб един, единствен, аз почти
приемам да остана единица,
но стига ти, да ме обикнеш ти.
Влюби се първо в моето название,
а после в мене. Аз съм цял Желание.
Сонет 135 в превод на Валери Петров
„Ухажвам, Искам, Любя“ — в мойто УИЛ,
не чуваш ли, тез три слова ги има,
пък аз единствен мил не съм ти бил
от многото ти Уил-овци, любима.
Но ти за своя Уил ще имаш кът
във своето пристанище безбрежно;
не могат други „Уил“ да те влекат,
а своя Уил да не приемеш нежно.
Морето виж — от край до край вода,
а гълта дъждовете без насита —
и ти не можеш да не кажеш „да“
на своя Уил с молбата му открита.
Ухажва, Иска, Люби той, а ти,
ах, УИЛ-а му веднъж не приюти!
