Европейската агенция по лекарствата (ЕMA) обсъжда нов механизъм за работа с държавите в ЕС с ниско ваксинационно покритие, така че да направи максимално ефективно предоставянето на информация. Досега агенцията публикува огромно количество данни за безопасността и ефикасността на вакнините срещу COVID-19, но докладите са специализирани и на английски език.
„Това е сериозен проблем в много страни от ЕС. Започвайки от България, ще се опитаме да предоставяме повече преведена информация. Няма как да се превеждат навреме всички доклади, но ще работим тясно с българската агенция по лекарствата и със съсловните организации на медиците за предоставяне поне на ключовите послания от нашите доклади“, обяви пред български журналисти Марко Кавалери, ръководител на работната група в ЕМА за „Стратегии срещу биологични заплахи за здравето и за ваксините“.
Тясно сътрудничество с българските здравни власти предприема и Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC). Представители на EMA и ECDC се включиха в онлайн семинар с участието на българските медии, организиран от представителството на ЕК в България.
„В последните месеци сме в комуникация с 11 държави, които са под средното ниво на ваксинационно покритие в ЕС - България, Румъния, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Словения, Словакия“, коментира директорът на ЕCDC д-р Андреа Амон.
Тя припомни, че през ноември е посетила лично България, за да разбере по-добре ситуацията в страната и да търси начин, по който ECDC може да окаже подкрепа. „Знаете, че България е на последно място в ЕС по ваксинационно покритие срещу COVID-19. Трябва обаче да се разбере, че промяната не може да стане бързо. Няма да приключи изведнъж и ще изисква постоянство на усилията“, предупреди Амон.
Борбата с дезинформацията, за да се повиши ваксинационното покритие е ключова, изтъкна и Пьотр Крамарц, зам.-главен научен специалист и кризисен мениджър в ECDC.
„Следим социалните медии и се опитваме да идентифицираме основните теми, които се повтарят в тези дезинформации или подвеждащи информации. Адресираме ги по много канали – и през медиите, и в документи, като се опитваме да действаме и предварително – да знаем какво се задава, преди то да се взриви, така че да предоставим навременна вярна информация. Най-добрият начин за защита от дезинформация остава използването на достоверни източници“, коментира Крамарц.
Той припомни, че ECDC следи проблема с дезиформацията от самото начало на пандемията, но практиките в различните страни са различни. Още през юни ECDC публикува доклад, който показа че малко държави-членки използва специални инструменти като Coosto за следене на съдържанието по темата в социалните медии и много често здравните власти нямат достатъчно капацитет да се занимават задълбочено с това.Крамарц не се нае да коментира дали България е закъсняла с предприемането на мерки в тази посока.
ЧЕЛЕН ОПИТ
Докладът на ECDC за дезинформацията около COVID-10 съдържа интересни данни за опита на отделни страни-членки. Нидерландия още от 2018 година работи със специален тинктанк за борба с дезинформацията в областта на здравето. Наред с това Националният институт за обществено здраве и околна среда полага сериозни усилия за парирането на онлайн дезинформацията. Потокът в социалните мрежи се следи за такива случаи от четирима души, като се използва инструментът за автоматично проследяване Coosto и се подготвят ежедневни доклади.
Институтът е активен в социалните платформи Facebook, LinkedIn и особено в Twitter, защото се приема, че участващите в дебатите там са по-склонни да променят позициите си след представяне на аргументи. Институтът следи още какъв тип информация за ваксините търсят потребителите в Интернет и какво се публикува на основните критични към ваксинацията сайтове с цел предоставяне на точна и лесно достъпна през оптимизиране на търсенето онлайн информация.
Във Франция подходът е по-ограничен, като се следят четири-пет големи антиваксърски групи, разпространяващи информация във Facebook и Twitter. В Германия Институтът Робърт Кох използва превантивен подход, като се стреми да осигурява точна и базирана на научни данни информация за сигурността и ефикасността на ваксините. Институтът работи тясно с академичната общност за предоставяне на информация, както и с лекарското съсловие за предоставяне на информация през мобилни приложения.
Естония следи отблизо, макар и несистемно социалните медии за дезинформация. Макар да успява да обхване основните източници на подобна информация, естонският здравен борд не успява да следи информацията, разпространявана на руски език.
В Румъния Националният институт за публично здраве не разполага с достатъчно капацитет да следи социалните мрежи за дезинформация. Институтът поддържа група във Facebook, в която експерти отговарят на въпроси.
