Баниците на пазара са пълни със заместващи продукти, вредни за здравето, а сиренето е само на етикета. Това е печалният извод от последното изследване на "Активни потребители", което отбелязва своеобразен рекорд - от проверените проби нито една не е показала наличие на истинско сирене.
От 15 анализирани проби „баници със сирене“ в нито една не открихме сирене – в 1 не открихме пълнеж, в 3 установихме извара, в 7 сиренето е заместено изцяло с палмов продукт, а в 4 частично, констатират от организацията. Баничките са купени от тайни клиенти в различни квартали на София с цел да се определи качеството на сиренето, влагано в баничките и за да се намери отговор на два въпроса - дали в закуската се влага сирене или извара и какво е качеството на сиренето в баничките, т.е. дали това е класическото за страната бяло саламурено сирене.
От закупените 15 проби банички със сирене в една изобщо не е открит пълнеж. Възможно е да не е влаган такъв или „сиренето“ да се е стопило напълно при изпичането, предполагат "Активни потребители". Останалите 14 са анализирани чрез метод за разделяне и визуализация на белтъци. Резултатите показват, че 3 (от 14) банички съдържат извара. В други 2 проби се открива смес от извара и сирене. Наличието на извара не вреди на здравето на консуматорите но в случая представлява търговска измама. Производителите декларират на етикета съдържание на сирене, а на практика влагат извара, която има различни вкусови и хранителни стойности.
След първият етап на изследването остават 11 проби банички, в които пълнежа притежава привидни характеристики на сирене. Тези проби са подложени на допълнителен химичен анализ за идентификация на мазнините. Крайните резултати от тестването показват, че всички 11 проби съдържат палмово масло в различни съотношение. Казано по друг начин във всички банички е вложен имитиращ млечен продукт вместо саламурено сирене.
В 4 от продуктите дeлът на палмовата мазнина варира от 26 до 80%. Останалите 7 закуски са със 100% съдържание на палмова мазнина. Последните не отговарят на нито един от критериите за сирене. Технологията по която се произвеждат е коренно различна, а суровините представляват смес от индустриално добити млечни протеини, палмова мазнина, вода, емулгатори и други технологични добавки – така наречените Е-номера.
В крайна сметка от започналите изследването 15 проби, в нито една не беше открито класическо бяло саламурено сирене, заключават от организацията. "Консумацията на имитиращи млечни продукти представлява директна заплаха за здравето на потребителите. Те съдържат високи нива на палмово масло, включително наситена палматинова киселина и вероятно частично хидрогенирани мастни киселини. Тези компоненти увреждат сърдечно-съдовата система и увеличават риска от инфаркти и инсулти. В много страни по света влагането на частично хидрогенираните мазнини в храните е забранено", изтъкват оттам.
Имитиращите продукти трябва да бъдат маркирани като такива и продавани на отделни щандове в магазините, за да не бъдат бъркани с оригиналите. Въпреки това поредица изследвания на потребителската организация показват, че имитиращи продукти масово се продават у нас без съответния етикет.
Допитване на "Активни потребители" до собственици и готвачи в хотели и ресторанти показва, че голяма част от суровините не се купуват от нормалната търговска мрежа. Те се придобиват от фирми доставчици и складове на едро. Много от марките предлагани от тези търговци са неизвестни за потребителите, които нямат достъп до подобни обекти. Много често в складовете на едро се предлагат на много ниски цени нискокачествени имитиращи продукти. Тези „храни“ се сглобяват от отпадъчни суровини, и/или с използването на спорни технологии. Поради ниското качество и влошените вкусови свойства те нямат шанс на нормалния пазар, но заради цената се предпочитат от много ресторанти и кухни майки. За съжаление сред обичайните потребители на такива ментета са детските градини, училища, хотели, ресторанти, ведомствени столове на фирми и държавни служби и др. Складовете и доставчиците на едро, продаващи имитиращи храни, формират в България паралелна търговска мрежа, неизвестна за обикновения гражданин. Именно през тази мрежа се доставя „сиренето“ за баничките от изследването.
Според Министерството на земеделието и храните през миналата 2018 г. в България са произведени 57 814 тона краве сирене, от което 23.4% (13 502 тона) са имитиращи продукти. Пак според тях при другите сирена и кашкавалите ментета няма. Според друга статистика обаче в България през 2017 г. млечния сектор е внесъл 12 000 тона растителни мазнини. При оползотворяване на тази суровина се получават минимум 24 000 тона готово сирене. Дори тази проста сметка показва, че някъде по веригата се губят поне 10 000 тона ментета. Няма кой да обясни къде са изчезнали минимум 10000 тона фалшиво сирене и кашкавал, възмущават се от "Активни потребители". И заключават, че поне част от загубеното менте-сирене навярно е изядено с баничките. Друга част вероятно сме изяли под формата на шопска салата в ресторантите. За съжаление, друга част може би е отишла в детските градини и училищата и е увредила здравето на децата. А ако вложим в баничката истинско сирене, цената й ще се повиши с 20 стотинки - тровим децата си заради тези стотинки, коментира пред Би Ти Ви Сергей Иванов от организацията.
