Няма човек, който поне веднъж да не е гледал филм как медици вдигат хеликоптер и за минути спасяват човешки живот. У нас обаче специализирани хеликоптери за въздушно спасяване не съществуват. Към днешна дата единствената възможност са военни хеликоптери. Докато се задвижи цялата процедура може да отнеме и час, което е твърде много и фатално за пострадалия.
Това заявява в интервю за БГНЕС директорът на Планинската спасителна служба към БЧК Емил Нешев.
Последният случай е от началото на месеца. 22 спасители извършиха успешно спасяване на пострадала жена в Пирин. Акцията започва на 16 септември в 17:25 часа. Екипите достигат до пострадалата в 20:20 часа. След оказване на необходимата долекарска помощ и последващото трудно, заради щадящия режим транспортиране, в 02:00 ч. сутринта на 17 септември, пострадалата е предадена на екип на Спешна медицинска помощ – Разлог.
Военните хеликоптери са подходящи за търсене на бедстващи хора високо в планината или да се транспортират голям брой планински спасители. Това обаче не е официалното лице на хеликоптерното спасяване. По света се използват съвсем друг тип машини, оборудвани във вид на линейка, известни като ХЕМС. Те могат да поддържат и да реанимират пострадали с тежки травми. Хубаво е да се прави разлика между двата вида спасяване – машините и екипажите са много различни, обясни Нешев.
„Не съм на 100% наясно защо не се случват нещата в България, така както е по света. Опити за хеликоптерна медицина имаше единствено благодарение на една частна компания, която оперираше с подходящо оборудвани машини. За съжаление, обаче, не срещна подкрепа от държавата, за да може да реагира на всякакъв вид пътни инциденти. Половината от дейността на фирмата беше с планински инциденти по наша заявка. Работихме страхотно, на година имахме между 6-8 успешни случая. Основно обаче става дума за пари. Когато една фирма е закупила хеликоптери, тя очаква някаква рентабилност. Ако тази дейност не носи приходи – най-нормално е да кажат „ние бяхме дотук“, обясни Нешев проблема.
Според него практиката с военните хеликоптери е много трудна. „Беше доста трудна комуникацията. За да стигнеш до хората, които решават, подписват и задействат цялата бюрократична машина отне на практика повече от един час – от постъпването на сигнала до момента, в който спряхме искането за хеликоптер поради напредналото време. Въпреки огромното желание на хората, с които говорих в МВР, МО, един час е прекалено много. Нямаше кога да се отиде до мястото и да се върне. На практика сме далече от световната практика за златния час, за да спасим човешки живот”, заяви Нешев.
Директорът на ПСС коментира и нашумелия в обществото дебат как за един обикновен гражданин не се осигурява хеликоптер, а за инцидент край Хитрино, при който катастрофира с автомобил на НСО председателят на парламента Цвета Караянчева – може.
„Искам да поясня, че случаите са съвсем различни и се получи неразбиране в обществото. В случая с Караянчева хеликоптерът отиде и я транспортира от летище до летище. Същият този хеликоптер е абсолютно непригоден за нашите нужди в планината. Да, хеликоптери за това, което се случи с г-жа Караянчева има – и военните и на други формирования, на правителствени летателни средства. Те могат да свършат работа, но не и в планината”, обясни Емил Нешев.
Решението според него е да се намери колаборация от всичките налични ресурси в тази област. Да се помисли за създаването на хеликоптерна линейка, която да се използва за пътни инциденти, бедствия и аварии.
„Дали ще бъде към здравно министерство в частта спешна помощ или към пожарната, не мога да кажа. В някои страни се работи на принципа на публично-частно партньорство“, каза още той
