Опазването на природата в България получи силна подкрепа в решение на Конституционния съд по дело, свързано с дългогодишния спор за опазването на степите в района на Калиакра. В решението си висшите магистрати подчертават, че опазването на природата и биологичното разнообразие са по-висша ценност от частния интерес.
Конституционното дело бе създадено по искане на тричленен състав на Върховния административен съд да се обяви за противоконституционен текст от закона за биоразнообразието, според който решенията на министъра на околната среда за обявяване на защитени зони са окончателни и не могат да се обжалват. Дотук се стигна, след като собственици на поземлени имоти в защитена зона "Комплекс Калиакра" обжалваха заповедта за обявяването на зоната, която през 2017 г. предизвика бунтове и сблъсъци по Северното Черноморие.
Решението на КС е, че текстът не противоречи на основния държавен закон. Необжалваемостта е допустима и може да засяга реализацията на основните права и свободи на гражданина, ако се налага за защитата на висши конституционни ценности, свързани с особено важни интереси на обществото, сочи то. Според магистратите биоразнообразието е ценност не само на национално, но и на европейско ниво.
Голяма част от текста на решението вероятно ще бъде приета възторжено от природозащитните организации у нас. Европейските директиви за защита на биологичното разнообразие не оставят съмнение, че изведената на преден план и приоритетно бранената от тях ценност е биоразнообразието като източник на природни услуги – ценност от значим публичен интерес, посочват конституционните съдии. В случая, подчертават те, публичният интерес е определящ и само наложителна причина от по-важен обществен интерес, а не частен такъв, може да оправдае даден план или проект, засягащ защитени зони, да бъде осъществен, при оценка за съществено негативно въздействие върху местообитанията и видовете на нейната територия.
В друг коментар КС посочва, че "от никой частноправен субект не може да бъде отнето нещо, което по своето естество не би могло да бъде обект на частно притежание – природата и биоразнообразието (и предоставяните екосистемни услуги) винаги са били и трябва да останат за настоящите и бъдещите поколения общодостъпно благо".
Конституционният съд подчертава още, че "в съответствие с принципа на предпазните действия и превантивни мерки, за предприемането на екологични защитни мерки не са необходими убедителни доказателства за причинна връзка между заплахата и предполагаемия ефект – достатъчна е потенциална възможност за негативно въздействие".
ПРЕДИСТОРИЯ
Проблемът със защитена зона Калиакра беше една от връхните точки на напрежение по времето на Нено Димов в екоминистерството. Димов нажежи лятото на 2017 г. с опит да убеди Европейската комисия, че България ще започне да пази природата по Северното Черноморие срещу компромис да не събаря незаконните перки, голф комплекси и други строежи в района. От негова заповед за определяне на допустимите дейности в защитената зона пламна психоза сред местното население, че им се отнема правото на земеделие и риболов.
След бунтове и сблъсъци кабинетът на Борисов благоволи да обясни, че ограниченията се отнасят само за тясна ивица понто-сарматски степи, а не за земите на хората. Самият Борисов в типичен стил влезе в ролята на арбитър и обеща зоните да се преразгледат "нива по нива и бостан по бостан". Степите пък заживяха свой живот във фолклора на третия му кабинет. "Това са едни хендеци. Те нямат нищо общо с юношеските ни романтични представи на празни тревисти пространства, из които препускат табуни мустанги. Нищо подобно", охотно обясняваше тогавашният вицепремиер Валери Симеонов, сравнявайки птиците, чиято защита толкова дразни местните, с кошмар, който никога не свършва - като едноименния филм на Хичкок.
Стремежът на предишните управляващи да саботират до последно "Натура" ни навлече доста проблеми с наказателни процедури в ЕК.
