След адвокатурата, детските градини и други групи, които попаднаха в обхвата на мерките срещу пране на пари, промените в закона всяха напрежение и сред читалищата. В социалните мрежи членове на читалищни ръководства недоволстват, че председателите трябва да бъдат регистрирани като действителни собственици в Агенцията по вписванията.  А това противоречи на реалния статут на председателите и на духа на читалищата като обществени учреждения. “Ако бъдат вписани като действителни собственици, възможно е на по-късен етап да има някакви действия спрямо председателите. Като например да им се търси вид отговорност или пък данък”, заяви Жечо Желязков от читалището в село Навъсен, Хасковска област.

Желязков негодува и от факта, че от читалището се изисква да представя годишен финансов отчет в Агенцията по вписвания. Таксата за него щяла да е 40 лв. При над 3000 читалища държавата може да прибира крупна сума. Действието прилича на “изтръскване на чувал”, тъй като читалищата така или иначе представя отчети – в общини, министерствата, пред НАП и НСИ, възмущава се той.

Сигнал с тези неволи е пратен на омбудсмана. В интернет събира подкрепа и петиция. "Категорично изразяваме протеста си читалището да се превръща в търговско-мениджърско дружество. Това е стъпка към оттегляне на държавата от ангажиментите си спрямо нас.  Откога институция като българското читалище се свързва с риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм?", се казва в нея.