Електрическите превозни средства обещават по-чист въздух и по-малко замърсяване на климата. Нов анализ на случващото се в индустрията обаче твърди, че един глобален електромобилен парк дори би увеличил някои от най-опустошителните въздействия на автомобилите и автоинфраструктурата.
По света в движение са приблизително 2 млрд. превозни средства, 65% от които са автомобили, или 16 коли на всеки 100 човека. Но процентът на притежаваните автомобили е много по-голям в по-богатите индустриализирани страни, където колите придават форма на градовете и определят моделите на ежедневния живот.
Тази "флотилия" изисква значителни и постоянни инвестиции в пътища и магистрали, паркинги, проучване на нефтонаходища и производство на гориво, добив и производство на метали, застраховане и много други. Всички тези дейности водят до разходи под формата на смъртни случаи и наранявания, но също емисии на парникови газове, които изменят климата.
Изчерпателен обзор, публикуван миналия месец, предоставя описание на онова, което авторите наричат "вреда от автомобила", в общи глобални смъртни случаи, наранявания, болести и други нещастия в хода на автомобилната история.
Отчасти защото системата "дава приоритет на скоростта пред безопасността", превозните средства са отговорни за 1 от 34 смъртни случая (1,7 млн. души всяка година) - пряко или чрез замърсяване.
"Това е доста мрачен документ", признава Патрик Майнър, докторант в университета на Единбург, чиято дисертация се фокусира върху това как автомобилната култура влияе върху използването на градската земя.
На Майнър са му били необходими 2.5 г., за да проучи приблизително 400 документа, обхващащи всичко - шумово замърсяване, кумулативни смъртни случаи (60 до 80 млн.), наранявания (2 млрд.), 35-процентов принос на петрола към историческите изкопаеми горива и циментови емисии. И това са консервативни оценки, според автора.
"Мотивацията за изследването идва от проста нужда. Когато говорите с връстници или политици за насилието, вградено в транспортната система, е полезно е да имате един документ, към който да насочвате хората, вместо десетки, но в много различни области. Това е и целта на този документ", обяснява Майнър.
Докладът заключава:
- През 2019 г. 43% от хората, убити от моторни превозни средства, са ходили, използвали инвалидна количка или карали колело. МПС убиват над 700 деца на ден. Смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия са най-много в Африка и Югоизточна Азия, а в САЩ и Бразилия катастрофите убиват непропорционално чернокожи и коренно население;
- SUV, които представляват почти половината от продажбите на автомобили в световен мащаб, е осем пъти по-вероятно да убият деца от традиционните автомобили;
- Свързаното с трафика замърсяване на въздуха причинява заболявания на кръвообращението и сърцето, рак на белите дробове, астма и остри инфекции на долните дихателни пътища при деца;
- Други щети включват шофиране в нетрезво състояние, стрелба от движещи се автомобили, отравяне с въглероден двуокис и спиране на трафика заради полицейско насилие срещу чернокожи, латиноамериканци и коренно население;
- Достъпът до петрол играе роля в 1/4 до 50% от войните по света от 1973 г. насам.
Изследователите посочват, че електрическата кола, която е сочена като движеща сила на енергийния преход, "не успява да се справи с по-голямата част от вредите", включително катастрофи, заседнал начин на придвижване, неравенство и градове, предназначени повече за автомобили, отколкото за хора.
Електромобилите причиняват по-малко замърсяване с парникови газове от тези на двигатели с вътрешно горене, което е и основното им предимство, но също така са инертни, когато става въпрос за съвкупни малки опасности.
Смяната на двигатели с батерии не променя това доколко градовете се асфалтират, за да поемат автомобили, и как колите убиват хора. Въпреки че техните изпускателни тръби не изхвърлят вредни газове, електромобилите често са по-тежки от тези с вътрешно горене, което означава повече замърсяване с фини частици от гумите по пътищата.
Анализът се основава на рамка за мислене относно справедливостта на мобилността, предложена преди години от Мими Шелър - професор по социология, която е декан на Global School в Политехническия университет в Уорчестър, и нейния покоен колега Джон Ъри.
