Може ли при развод да се запази фамилия, която е сменена при сключване на брак?

В.Г., София

Едно от основните правила за фамилното име в Семейния кодекс (СК) разпорежда, че при съставянето на акта за сключване на граждански брак, всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Пак в тази норма е посочено и че като фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото.

И ако тук - при брака, нещата са на практика пределно ясни, то определено проблеми и спорове възникват около фамилното име при развод. Без значение дали става дума за развод по взаимно съгласие или по исков ред. Защото обичайно жените взимат фамилното име на мъжете, а те при развод започват да настояват досегашните им съпруги да се отказват от него.  Жените пък често искаха да си ги запазват, защото вече са станали известни в обществото с тях или пък за да не носят различно от децата си фамилно име.  Това водеше след себе си до големи разправии, включително и до смяна на всички документи за самоличност, до това всички да разберат, че има развод. 

Старият Семеен кодекс насърчаваше тези проблеми. Той предвиждаше, че след развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг, но само ако последният е съгласен или ако съдът позволи съпруг да остави името си, след като докаже, че е станал известен в обществото с него.

Сегашният Семеен кодекс възприе различен режим при развода. И то главно при развода поради разстройство на брака по исков път. Що се отнася до развода по взаимно съгласие, там си остана, че "съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име". Всъщност по този начин законодателят изрично е разпоредил въпросът с фамилното име при развода при взаимното съгласие да е в споразумението. И че ако го няма, няма да има и съдебно решение, което да го потвърждава.

При развода по исков път обаче фамилното име вече със сигурност не е толкова зависимо от желанието на другия съпруг или пък на съда. В Семейния кодекс бе записано, че "след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак". Или казано по друг начин, вече съпругата, която обичайно сменя фамилното си име при сключването на брака и сама решава това, е в правото си и да каже пак сама дали ще го запази, или пък ще си върне моминското име.

В този смисъл са и решенията на съдилищата. При това, независимо че в Гражданския процесуален кодекс е записано, че "в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще", то на практика вече изборът е на съпруга, който е сменил фамилното си име при сключването на брак. И в общи линии претенциите на съпруга, на когото е взета фамилията, вече нямат тежест.