Кога работодател е длъжен да уволни с предизвестие?
Д.З., София
Кодексът на труда (КТ) има специални разпоредби, които определят случаите, в които работодателят трябва да прекрати едно трудово правоотношение с предизвестие. Там са посочени и общи правила, и точно конкретни хипотези, в които той може да уволни един работник или служител задължително с писмено предизвестие.
Така например в КТ е записано например, че "работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя" в определени срокове. Под срокове се имат предвид 30 дни на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор. Това е общото правило. КТ позволява страните да уговорят и по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.
Именно в тези срокове работодателят може да прекрати трудовия договор в точно определени от закона случаи. Един от тези конкретни ситуации е закриване на предприятието, както и закриване само на част от предприятието. Пак задължително трябва да има предизвестие и при съкращаване на щата или при намаляване на обема на работа. Същите правила се спазват и при спиране на работа за повече от 15 работни дни.
Ако се уволнява заради "липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата", отново е необходимо задължително работодателят да даде предизвестие. Изискването е същото и когато работникът или служителят се освобождава, защото не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.
Пак предизвестие се изисква като задължително условие за законно уволнение и при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност. Дори и тогава трябва да има предупреждение.
Има ситуация, при която заеманата от работник или служител длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност. Това е много по-силно изискване и настоящият работник трябва да напусне. Тогава обаче работодателят е длъжен да го уволни с предизвестие. Същото е и при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях, както и при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
В последните няколко години бяха вкарани и още няколко случаи и категории, при които предизвестието е задължително. Такъв е случаят при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките. Или пък, когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. Пак предизвестие трябва и когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тези случаи работодателят може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя. Националният осигурителен институт предоставя безвъзмездно информацията в 14-дневен срок от получаване на искането, разпорежда КТ.
