Каква отговорност се носи при неизпълнение на договор и каква, ако има само забава?

Ж.Щ., София

Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) е от 1950 г., но независимо от това е един от малко променяните нормативни актове. Той опитва да даде основополагащите принципи и правила при договорите в опит да уреди възможно най-много хипотези.

Няма спор, че едни от основните правила при договорите са тези, които определят какво се случва при неизпълнение на даден договор. Затова и ЗЗД отделя специално място за тях.

Едно от основните правила е, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Друга основна норма е, че когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, но само ако кредиторът има още интерес от изпълнението.

Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника. Например да достави нещо, да извърши ВиК услуга и др. Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението.

Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Например природни явления или каквито и да е други форсмажорни причини - неща, свързани с непреодолими сили.

Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност, е друго правило, разписано в ЗЗД. Законът не се интересува изобщо от това и определя, че задължението възниква, щом има подписан договор.

После следват правилата за това какви обезщетения се дължат. Като цяло обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и е можело да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.

Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Длъжникът обаче не дължи никакво обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.

Следват правилата за забава. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

Когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение.

При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Важно е да се знае, че размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет, за което той издава нарочно постановление.