Наградите на всеки фестивал увенчават неговата концепция и заявяват посоката, в която той чертае развитието на съвременното кино. В този смисъл 75-ото "Берлинале" насочи прожекторите към поредица нови имена, които не са съвсем непознати, но почти всички за първи път получават награди от официалния конкурс на един от престижните световни фестивали. Показателни са и тематиките на отличените филми, които разказват обикновени истории за делнични човешки отношения, в които политическото на пръв поглед не присъства. Показателно е също така, че повечето филми от конкурсната програма и почти всички наградени разказват истории, в центъра на които стоят жени.
Така например "Ледената кула" на френската режисьорка от босненски произход Люсил Халилович, отличен със "Сребърна мечка" за целия екип на филма, разказва една модерна версия на андерсеновата приказка за Снежната кралица. В нея капризна филмова примадона (Марион Котияр) събужда мечтите за кинокариера на обикновено момиче, напуснало семейството си в търсене на вълнуващи преживявания.
Доста по-различен като стил е филмът на Раду Жуде "Континентал 25", получил наградата за сценарий. Той разказва една история, потопена в бита и сложните екзистенциални проблеми на днешната румънската действителност, които се разрешават най-лесно като ги "замитаме под килима".
Актьорските награди, които по няколкогодишна традиция се връчват за най-добри постижения в главна и второстепенна роля, отидоха за англоезични артисти с достатъчно успешна кариера – Андрю Берг за ролята на композитора Робърт Ричардс от "Синя луна" на Ричард Линклейтър и за австралийската актриса Роуз Бърн в американския независим филм "Ако има крака, щях да те ритна" на Мери Бронстийн.
Наградата за най-добър режисьор е за китайския автор Хуо Мен, който в "Да живееш със земята" разказва историята на семейство селяни от началото на 1990-те, когато започва интензивния курс на индустриализация и модернизация на съвременен Китай.
Два латиноамерикански филма получиха двете специални награди на журито. "Посланието" на аржентинския режисьор Иван Фунд разказва историята на едно момиче, чиято майка е в психиатрична клиника, а то печели пари, подпомагано от свои роднини, като обикаля страната и осъществява телепатичен контакт с домашни любимци. Бразилският "Синият път", отличен с Голямата специална награда, съчетава от своя страна жанра на "роуд муви" с политическа дистопия за общество, което изолира възрастните хора в своеобразни лагери, където те трябва да прекарат остатъка от живота си.
Като своеобразна изненада може да се приеме "Златната мечка" за норвежкия филм "Мечти" на Даг Йохан Хайгерюд. Той е за невинното влюбване на едно 16-годишно момиче в неговата учителка по френски. Като резултат от тази несподелена любов се явява първият роман на ученичката и цялата история, разказана чрез поредица от монолози зад кадър и диалози на тийнейджърката с майка и баба й, в крайна сметка поставя акцент не толкова върху секса, колкото върху творчеството и как житейските разочарования могат да се превърнат в сюжет на изкуството.
Сред поредицата награди в останалите програми на фестивала заслужава да се отбележи наградата за Мишел Гондри за неговия френскоезичен анимационен филм "Мая, дай ми заглавие" в секцията за детско кино. За да продължи връзката си с дъщеря си Мая, с която живеят разделени, един от най-иновативните съвременни режисьори създава поредица от анимационни истории, родени от нейните спонтанни идеи. С цветна хартия, ножичка, лента скоч и камера авторът увлича не само дъщеря си, но и публиката в един свят на фантастични сюжети.
