Юбилейното 75-о "Берлинале" се провежда в незапомнена от десетилетия обстановка. И първото, и най-невинно, което заслужава отбелязване, е снегът, който валеше във вечерта на откриването като в най-прекрасните коледни приказки. Другото обаче не е толкова вълшебно: Германия се намира в последната десетдневка преди извънредни парламентарни избори, които ще се проведат ден след закриването на фестивала, на 23-и февруари. Това ключово не само за страната, но за днешна Европа събитие със сигурност ще постави отпечатък върху фестивалната атмосфера, доколкото фестивалът се провежда в столицата Берлин, която е център на политическия живот. А сякаш като жестоко дежа вю, също като преди 5 години, отново в деня на откриването на фестивала беше извършен кървав атентат. Тогава през 2020 г. в Ханау, провинция Хесен, от расистки подбуди 23-годишен германски младеж застрелва деветима чужденци, сред които и един български гражданин. Вчера 24-годишен младеж от афганистански произход прегази с колата си и тежко рани близо 30 души, участващи в синдикален протест. Без съмнение този пореден атентат може да промени генерално нагласите на предстоящите избори.
Към важните чисто фестивални новости трябва да прибавим и новоназначената интендантка на "Берлинале", длъжност, която в Германия се свързва обикновено с ръководството на театри и опери. Това е американката Триша Тътъл, която има опит като шефка на Лондонския филмов фестивал от 2018 до 2022 г. От обявената програма засега не личат някакви принципни нововъведения – "Берлинале" си остава силно ангажиран с най-острите социални и политически проблеми на съвременния свят – сред които изпъкват, миграцията, войните, социалните неравенства. В същото време най-големите холивудски звезди и най-реномираните имена на днешното авторско кино, на които вероятно са се надявали местните културни политици, отново са рядкост на червената пътека край Шпрее. За звездния блясък допринасят основно eвропейски знаменитости като Тилда Сиунтън, Марион Котияр, Вики Крипс, Бенедикт Къмбърбач, Венсан Перес, но и първокласни американски артисти като Джесика Частейн, Маргарет Куоли, Робърт Патисън, Тимъти Шаламе, Итън Хоук. Най-престижните имена сред режисьорите са американецът Ричард Линклейтър, румънецът Радо Жуде, носителят на "Оскар" за "Паразит" Пон Джун Хо, мексиканецът Мишел Франко, но и и група обещаващи автори, които все още не са намерили място във "висшата лига", но имат участия в най-реномираните програми на Кан, Венеция, Сан Себастиан и Сънданс. С особен интерес се очаква режисьорският дебют на британската сценаристка ("Ида" на Павел Павликовски) и театрална авторка Ребека Ленкиевич "Горещо мляко".
Откриването, съвсем естествено заради предизборната обстановка, не даде възможност за политически речи от сцената, макар че в залата снощи бяха министърката на културата Клаудия Рот (партия на Зелените) и кметът на Берлин Кай Вегнер (ХДС). Сред публиката бяха също министрите на културата на Испания, Украйна и Словения. Кулминация на церемонията бе забележителната реч на Тилда Суинтън, произнесена като благодарност за връчената ѝ почетна "Златна мечка". Близо 10-минутното емоционално слово, което накара председателя на фестивалното жури, режисьора Тод Хейнс, да я нарече "герой" и "визионер", засягаше широк спектър от теми: от връзката ѝ с "Берлинале", където тя е участвала с 26 филма, сред които и дебюта ѝ "Караваджо" на Дерек Джарман, през нейното дълбоко разбиране за киното като съвършено средство за изразяване на независимост и спонтанност, способно да завладее милиони, до заклеймяване на масовите убийства, които извършват държавни режими в съвременния свят. Косвено тя отправи критика и към Тръмп за актуалните му колонизаторски напъни, достигащи от Панама и Гренландия до ивицата Газа. Бурни аплодисменти предизвика нейният призив и за изграждането на един бъдещ свят без граници, визи и постоянни адреси, в който всички ще имат пълна свобода на придвижване.
На фона на тази пламенна реч струва ми се, че филмът на откриването "Светлина" загуби значително от убедителността на своите послания. Неговият избор е може би показателен за желанието на новата ръководителка на фестивала да се впише в местната конюнктура. Той е немски, на един от водещите европейски режисьори Том Тиквер ("Бягай, Лола", "Парфюмът", "Вавилон Берлин") и в него се изследва съвременното политическо чрез най-малката социална единица – семейството. Филмът атакува остро лицемерието и безотговорността на отиващия в миналото ултралиберален ред, но го прави не от позициите на властващия днес десен популизъм, а от гледната точка на един донякъде безпомощен абстрактен хуманизъм.
Сюжетът представя кризата на едно нестатистическо германско семейство на рекламен гуру и социална активистка, която реализира проекти в сърцето на Африка. Втренчени в кариерите си и желанието да "променят" света, те нямат време да се погрижат за децата си и за собствената си душевна хармония. Необходимо е да дойде една сирийска домашна помощница, всъщност академично образована психоложка, владееща някои алтернативни практики, за да им разкрие колко дълбоко е сбъркан животът им. Този елементарен подход пречи на филма да достигне до "корена на злото" в съвременното западно общество, но се отразява и на еклектичността на художествените средства, в която се смесват мюзикъл, аниме, някои мотиви от творчеството на Кешловски и всичко това забъркано в една крайно обстоятелствена драматургия. Въпреки своята продължителност от над 2 ч. и 40 мин. все пак филмът не е скучен, а всички компоненти в него - от режисурата и актьорите до дизайна и музиката - са на изключително високо ниво. Главният проблем си остава елементарността на посланието.
Част от иронията на 75-годишния юбилей на "Берлинале" е, че фестивалът възниква през 1951 г. като витрина в американската зона за предимствата на капиталистическата система, а днес фестивалът е едно от най-престижните антикапиталистически културни събития в света. Еволюция, която е показателна за трансформацията на ценностите в съвременната западна цивилизация, но невинаги носи позитиви за изкуството и в частност за киното.
