Първият уикенд на 75-ото издание на Берлинския кинофестивал даде знак за първите по-съществени промени в програмната концепция на фестивала. Те са по-посока на отварянето на селекцията към доста по-комерсиални филми с очевиден зрителски потенциал. Подобни симптоми се проявяват в различни секции на форума, включително и в официалния конкурс и особено в най-престижната несъстезателна програма "Берлинале спешъл". Главен принос за това имат два по същество американски филма, реализирани от режисьори, които търсят място редом с големите в Холивуд. Единият е мексиканецът Мишел Франко, носител на награди от Кан и Венеция, който дебютира в Берлин с деветия си филм „Мечти“. Другият е кореецът Пон Джун-Хо, който представя първата си 100-процентова холивудска продукция "Мики-17", зад която стои компанията на Брад Пит "План Б".
"Мечти" е мажоритарно финансиран от фирмата на американската актриса Джесика Частейн (с "Оскар" през 2022 за "Очите на Тами Фей"). Тя е в Берлин и влага всичко от себе си за успешната промоция на филма, който все още няма голям световен разпространител. Без съмнения това е най-комерсиалният филм на Франко, представител на средното поколение мексикански режисьори, вървящо по стъпките на Алфонсо Куарон, Алехандро Иняриту и Гилермо дел Торо. Техният 45-годишен сънародник засега е известен с високо ценени от критиката и фестивалите артхаус филми, но с "Мечти" и силния актьорски и продуцентски ангажимент на Частейн той има шанс за значително разширяване на своята аудитория. Сюжетът разказва за обречената любов на преминала средната възраст наследница на свръхбогата американска фамилия от Сан Франциско с два пъти по-млад от нея изключително талантлив (и атрактивен) мексикански балетист (Исак Ернандес, гост звезда на някои от най-известните световни балетни трупи). Той не се задоволява с тяхната връзка в Мексико Сити, където лудовлюбената героиня на Частейн му е осигурила луксозно съществуване, и минава незаконно в САЩ, подлагайки се на смъртна опасност в типичните за трафиканти канали. На фона на любовната история, в която намират място и мотиви от еротичните трилъри, популярни през 1990-те, "Мечти" разкрива враждебността на официалната система спрямо нелегалните емигранти, които са обречени на депортация независимо от талантите и приноса си за американското общество. Филмът може да се разглежда и като по-драматична версия на "Анора", разобличаващ капризите и егоизма на свръхбогатите, който обичат да демонстрират щедрост и сърдечност, когато задоволяват капризите си, но лесно захвърлят "играчките"‘ си, когато се превръщат в тежест или заплаха.
"Мики 17" от своя страна е високобюджетна продукция, която се очаква да бъде един от първите боксофис хитове на пролетния сезон и притежава потенциала на бъдеща култова кино антиутопия. Филмът е екранизация на научно-фантастичния роман "Мики 7" на американския изследовател на рака и квантов физик Едуард Аштън. Разказва за младеж, който, за да се спаси от събирачи на дългове, се записва доброволец в космическа мисия, където задачата му е да служи като опитен екземпляр в различни смъртоносни тестове. Напредналата технология му гарантира все пак, че след всяка негова смърт той ще може да бъде възпроизведен отново от свръхмодерен 3D био-принтер и цялата му памет, съхранена на флаш памет с размера и във формата на тухла, ще бъде възстановена в мозъка му след всяко дигитално възкресение. Типично за стила на корейския режисьор Пон Джун-Хо, носител на "Оскар", "Мики 17" е виртуозен жанров хибрид, който смесва блокбастър мащаб, черен хумор и философска ирония, сатира на мегаломанска тоталитарна диктатура (с намеци от Хитлер до Тръмп и Илън Мъск) и висококачествени екшън епизоди, предизвикателни морални дилеми от етиката на бъдещето и виртуозни специални ефекти. Освен Робърт Патинсън в главната роля, сред звездите на филма са още Марк Ръфало и Тони Колет, в ролите на семейната двойка диктатори, водачи на колонизаторската мисия. Наред с тези два филма, съчетаващи безконфликтно мейнстрийм и артхаус, програмата обещава и още преживявания, обслужващи едновременно изкуството и предпочитанията на широката публика.