В столичната галерия „Арте“ откри изложба един от най-популярните съвременни български художници, Свилен Блажев. Изложбата е озаглавена „Натура“, като това понятие е използвано едновременно в няколко от значенията си: природа, естество, характер…
През последните години Свилен Блажев често рисува пейзажи и ходи до Атон по няколко пъти годишно. Но през 2020-а коронавирусът промени доста творчески планове, като в някои случаи беше пречка, а в други прекъсна рутината и даде шанс на артистите да опитат нещо ново. За Блажев новото е енкаустиката - въпреки че, строго погледнато, той я преоткрива преди пандемията.
На виртуалното откриване на изложбата художникът разказа, че се е запознал с тази древна техника на рисуване още като студент. Но наскоро се сетил отново за нея. Най-ранните запазени на картини, създадени с енкаустика, са отпреди 2000 години. Това са прочутите са Фаюмски живописни погребални портрети, прикрепени към мумии, намерени през XIX век в либийската пустиня. Същата техника използва и Теодор Ушев за филма си „Физика на тъгата“.
„Прекарах 2020 г. в ателието – без да пътувам и без да се срещам с много хора. За една година нарисувах 27 картини в техниката Енкаустика (уникална и магична), тя ме върна много години назад във Времето....! Изградих тази изложбата върху отношението и любовта ми към „Натурата“. Тя е най-великата учителка за художника и навярно Вечна!“, казва Свилен Блажев.
Художникът се представя с работи в два жанра и сред тях няма портрети. Има няколко голи тела (без лица), рисувани, както може би се досещате, от натура, и повече пейзажи. В пейзажите има сблъсъци и приятелски срещи между други две натури — склонният към абстракции характер на художника и природата на Света гора. За щастие ателието му в Кюстендил било пълно с рисунки и скици от автономната монашеска общност и невъзможността да пътува не му е попречила да се върне на любимото място, макар и само чрез картините си.
В тях художникът гради форми с големи цветни петна нажежено оранжево, жълто и червено, понякога разхлажда гамата с изумрудено зелено и трептящо лазурно синьо. Колоритът е динамичен и дързък, фактурата е богата, с наслоявания, на места с издраскани следи от щрихи и други графични похвати. Някои от ярките форми подсказват камбанария, друга прилича на самотен виолетов кипарис, или стар надгробен паметник в манастирски двор. Ако ги сравним с пейзажите от отпреди 4-5 години, новите картини вече са на границата между реализма и абстрактното изкуство.
Изложбата на Свилен Блажев ще остане в галерия Арте до 13 март.