Ако е достатъчно добър, един художник може да постигне успех навсякъде. Но е още по-добре, ако това се случи в страната на Леонардо и Микеланджело — а през 1960 г. монументална статуя на Леонардо да Винчи от българския скулптор е избрана да стои пред най-голямото международно летище в Италия. 9-метровата бронзова фигура на ренесансовия гений, изправена срещу римската аерогара Фиумичино, е дело на Асен Пейков (1908 - 1973).
В края на 2021 г. в София бе открита изложба на големия скулптор, но тя няма нищо общо с най-известната му творба и е в съвсем различни, много по-интимни мащаби. Експозицията "Асен Пейков от Рим" представя гипсови портрети и няколко бронзови пластики.
Пейков, роден в София през 1908 г., остава рано сирак, но завършва Академията със златен медал при проф. Андрей Николов. Открива с голям успех първата си самостоятелна изложба на 25 април 1938 г., а само само няколко месеца по-късно тръгва по стъпките на учителя си — към Рим. За разлика от него никога не се завръща, освен чрез някои произведения и изложби.
Преди да се установи във Вечния град в края на 1938 г., скулпторът прави кратка обиколка из Европа. Избира да остане в Рим, защото за него „италианците са най-свободната нация, която съм виждал, животът им е истинска ежедневна поезия, за което може би самите те не подозират“.
Някои от мащабните си работи Асен Пейков прави след края на войната, когато и за Италия, и за него настъпва период на конструктивен напредък. Най-голяма и най-известна от тях е монументалната фигура на Леонардо, която се превръща в негова емблема, а и е добра реклама. Дълги години ателието на скулптора в Рим събира известни личности от артистичния елит, които идват, за да видят образите си изваяни от маестро Пейков. Това са хора като Федерико Фелини, поетът Джузепе Унгарети, художниците Ренато Гутузо и Джорджо Де Кирико, актрисите Ава Гарднър, София Лорен, Силвана Мангано и много други. В този период се ражда и известната годишна изложба в ателието на Пейков на Via Margutta.
От края на 40-те популярността на Асен Пейков надхвърля не само границите на Италия, но излиза и извън Европа. Това се дължи не толкова на монументалните му произведения, които не са и много, колкото на неговите портрети. Скулпторът става много търсен и популярен с качествата си на портретист, на артист с усет за психиката на своите модели и с умение, освен физическата прилика, да „преведе“ и духа им на езика на материала, с който работи, най-често бронз — казват за него критиците.
В изложбата "Асен Пейков в Рим" в галерия „Сан Стефано“ това не може да се види в най-пълна степен, защото повечето изложени портретни пластики са гипсови. Това, че са изобразени хора, които зрителите едва ли познават, не е пречка да се насладят на работата на майстора. Сред общо 50-те творби на скулптора най-много и най-впечатляващи са портретите. Но има и няколко фигури на добре облечени джентълмени и на съблечени дами, сред които „Трите грации“ - свещник с формата на акробатична смесена двойка, и просто "Гола фигура". Можете да видите още релефи на Данте Алигиери, Ричард Никсън и римско семейство, глава на добре известния циклоп Полифем и едно живописно платно - автопортрет.
Сред произведенията на Пейков, които са тук, но няма да можете да видите по технически причини, са един малко по-мащабен от останалите неща бюст на композитора Чезаре Добичи и 80-сантиметрова гипсова фигура на централноафриканския диктатор Жан Бедел Бокаса в униформа. За съжаление от снимката в каталога е трудно да се каже дали авторът е усетил и предал правилно психиката и духовния свят на садиста канибал, но от гипс и в тези размери - едва ли е имал такава цел... (Пейков е правил и по-голяма глава от бронз на кървавия диктатор, но тя не е част от тази изложба. А ако се интересувате от гипсовата фигура на Бокаса, сигурно ще ви покажат тази пластика, всичко в изложбата се продава.)
„Асен Пейков от Рим“ ще остане в галерия „Сан Стефано“ до 31 януари.
А днес в близост до Колизеума, на 30 минути пеш от ателието на Асен Пейков, има малък площад, кръстен на българския скулптор. Само на 5 минути от ателието пък е известното най-старо кафене в Рим — Caffe Greco, където стои бронзова плочка с името му.
