Учител по музика – клонинг на Лучано Павароти (Константин Икономов), треньор по фехтовка – двойник на Жорж Ганчев (Михаил Сървански), елитен шивач – далечно подобие на Джон Галиано (Александър Григоров, познат и като "новия Парцалев"). Всички те кръжат около буржоата благородник (Николай Върбанов) като планети около (краля) слънце – не от уважение или желание да го култивират, а заради парите му. Превъзходно зрелище, находчиви идеи, "ревизиращи" класицистичната дидактика, и отличен актьорски ансамбъл са съчетани в новия спектакъл на Сатиричния театър "Буржоата благородник" по неостаряващата комедия на Жан-Батист Поклен дьо Молиер.
Да създадеш елегантен спектакъл, образец на добрия вкус, не е лесно, когато главният персонаж в него е напълно лишен от вкус, нещо повече – това е основната мишена на присмеха, но на естет като Бойка Велкова в качеството ѝ на режисьор се е удало. При това, без да нарушава каноните на порядъчно семейно забавление, представлението е истински смешно. Голям плюс, който не всички комедийни постановки, дори в Сатирата, притежават.
Журден на Върбанов е много богат търговец, който ужасно иска да добие маниерите и образоваността на аристократ и за целта е готов на всякакви жертви. В наивната си самомнителност, че се справя добре, той става посмешище не само за онези, които желаят да се възползват от неговата мания, но дори и за съпругата си, здраво стъпила на земята буржоазна дама (Елена Атанасова). Клетият парвеню тромаво се стреми да прави всичко, което благородниците уж правят, превръщайки се в добродушна карикатура.
Обсебеността на господина не е заради някакви предполагаеми облаги, съвсем по човешки тя е с любовни корени (влюбен е в маркиза), но страстта му да се изкатери в социалната йерархия би била достойна за порицание, ако в нея нямаше и нещо доста симпатично – желанието да се учи, да се образова, да уважава познанието, да съжалява, че родителите не са му дали навреме нужната "експертиза"... (По отношение на тази характеристика може съвсем ненамясто да си спомним христоматийните спорове отрицателен или положителен герой е Алековият Бай Ганьо и казуса в "Криворазбраната цивилизация"). За разлика от този почтен парвеню, благородниците, овластените, близките до краля (граф Дорант и маркизата Доримена на Любомир Ковачев и Полин Лалова) тук не са никак благородни и за пример – алчни, лицемерни и развратни.
Накрая Журден е измамен и подигран от най-близкото си обкръжение, с помощта на една ефектна източна мистификация, представяща тайния любим на дъщеря му за син на турския султан. Вярно, целият този цирк е в името на любовта – но не неговата…
Тази линия в режисьорската интерпретация, наред с многопластовата симпатичност на актьорското изпълнение на Николай Върбанов, някак не ти позволяват да презираш героя, а по-скоро да го съжаляваш. Независимо дали режисьорът Бойка Велкова е искала точно това или не – така се „чете“ от зрителя. Типизацията на образа и умереното му осъвременяване не стигат до сатиризиране на безогледните днешни новобогаташи, готови на престъпления, за да се внедрят в дълбоката държава. По-скоро тук се психологизира суетността, глупостта, изконното желание да се издигнеш без оглед на собствените качества – желание, неподвластно на социален строй и епоха. Дали тази мекота на критиката е слабост или достойнство на спектакъла? Умното забавление винаги е за предпочитане пред форсирания социален патос и Бойка Велкова без съмнение е наясно с това. А актьорите под нейно ръководство са просто чудесни без изключение, повечето от тях – в по две роли.
Пиесата "Буржоата благородник" е написана от автора като комедия балет и е родоначалник на жанра мюзикъл, обяснява режисьорката. Турският епизод, според тогавашната мода, е бил специално включен по настояване на Краля Слънце Луи XIV. Картината изисква и съответна екзотична музика – в спектакъла звучи кавалът на Теодосий Спасов с негова нова композиция. Сценографията е на Чавдар Гюзелев, костюмографията – на Тита Димова-Вантек, пластиката – на Мила Искренова.
Следващите представления на "Буржоата благородник" на камерна сцена "Методи Андонов" в Сатиричния театър са на 12 и 30 октомври.
