Изложба „Депо 80“ на известния художник и скулптор проф. Станислав Памукчиев се открива днес (сряда) от 18 ч. в столичната галерия „Арте“ на ул. „Бузлуджа“ 31, където ще може да бъде видяна до 21 април. Тя е съществена част от големия проект „Преминаване – траектории във времето“ по повод 70-годишнината на художника, разположен основно на първия етаж в изложбения център на СБХ на „Шипка“ 6. Експозицията в „Арте“ е паралелна изложба, представена като времева ниша, депо-хранилище на 80-те години – началото на творческото развитие на автора, на неговите пластични, стилистични и тематични търсения.
Десетилетието на 80-те за Станислав Памукчиев започва с „търновския“ му период (до 1984 г.), характерен с неговия интерес към участта на „малкия“ човек, на симпатия и разпознаване в неговите житейски страсти, болки, надежди. Социалният критицизъм в тези картини се разминава с официализирания, бутафорен, исторически оптимизъм на онова време. В последвалото развитие социалната детерминираност на персонажите, на тяхната житейска несрета, постепенно извежда обобщението за несретата на самото съществуване. Човешката фигура, съблечена в своята екзистенциална голота и болка, стоически носи драмата на своята дуалистична природа.
80-те за художника са период на много интензивна работа. Пластическите експерименти, рисунъчната деформация и експресията на формата, плътната живописна, магмена повърхност, тъмният колорит въплъщават и правят видими напреженията и драмата в човешкото битие. Нарисуваните персонажи са на предела на своята телесна, емоционална и духовна ранимост. Оставени са в болката на своята участ, приели са да я срещнат и да възнегодуват. Хора в изпитанието на повседневното си битуване, изправени пред бездната на непрогледнотос някакво неясно метафизично очакване.
Стоицизмът и достойнството в разкриването и приемането на екзистенциалната драма активират съпричастие, споделена болка, но и усилие, воля за защита на човешкото, въставане срещу парализиращата детерминираност и трескаво търсене на смисъл и спасение. Затова 80-те години за Станислав Памукчиев са изпълнени с хуманен патос.
Основната експозиция на проекта „Преминаване – траектории във времето“ на „Шипка“ 6, която бе открита вчера, представя нови творби и селекция на етапни произведения от 45-годишната творческа практика на художника. Изложбата „Паралелни траектории“ се разгръща в трите зали на първия етаж в галерията на СБХ и включва последните непоказвани голямоформатни картини на автора, както и инсталации. Осемчасов „саундтрак“ съпътства изложбата: автор на музикалната творба е композиторът Асен Аврамов, с когото проф. Памукчиев работи съвместно в театъра. „Като започнах да пиша това произведение, реших, че то трябва да обедини точно пространството, а не да илюстрира отделни картини, отделни стилистични търсения, похвати или философски гледни точки на Станислав“, коментира пред БТА Аврамов по време на откриването на експозицията. По думите му, така той се е опитал да даде глас на представените картини. „Произведението, което съм направил, трае наистина 8 часа и започва в момента на отварянето на изложбената галерия и завършва в момента на затварянето й. Започваме от жизнената природа и някак си отиваме в големия Космос, каквато смятам, че е като цяло и философията на Станислав Памукчиев за пътя на човека, на човешкото и разбира се – на изкуството“, посочи композиторът.
Проф. Станислав Памукчиев има над 80 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Носител е на 12 национални и международни награди, между които Национална награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“, Национална награда за живопис „Захари Зограф“, Голямата награда на Международното триенале за живопис, София, и др.
