Премиерата на „Мълчание с достойнство”, новият филм на майстора на документално кино Адела Пеева е на 19 март в кино „Люмиер”.

В богатата програма на 24-ото издание на София филм фест има очаквани с нетърпение български заглавия (като “Бащата” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов), има и много нашумели документални филми (достатъчно е да споменем двукратно номинирания за „Оскар” „Медена земя”). Но най-очакваният български документален филм е „Мълчание с достойнство“ на Адела Пеева. Кинолюбителите, които познават работата на режисьорката, знаят защо. 

„Мълчание с достойнство“ е разказ за тежкия творчески път на един от най-успешните режисьорски (и семейни) тандеми в българското кино от близкото минало - Ирина Акташева и Христо Писков. Някои от филмите им са забранявани от цензурата, какъвто е случаят с шедьовъра „Понеделник сутрин“, заснет през 1966-а и показан на голям екран едва 22 години по-късно. 

„В основата на този пръв поглед „исторически” документален филм, изпълнен със спомени и атмосфера от отминали години, е залегнал въпросът за интелектуалната почтеност и творческата съвест и безкомпромисност, независимо от политическото издевателство на властимащите“, споделя Адела Пеева. 

В „Мълчание с достойнство“ режисьорката търси критериите, според които по времето на комунизма един филм е бил определян като „твърде опасен“, разказва за механизмите на цензурата, но и за упоритостта, творческото оцеляване и за мълчанието, заредено с достойнство. Филмът разкрива и неизвестни детайли от историята на българското кино - и взаимоотношенията между политическия елит и интелигенцията по онова време. 

Самата Адела Пеева е била обект на социалистическата цензура със своите филми "Майки" и "В името на спорта".

Във работата си през последните 20 години документалистката набляга на две основни теми. С филми като „Чия е тази песен?” (2003), „В търсене на Списаревски” (2013) и „Да живее България“ (2017) тя показва съвременния български национализъм и средата, в която той вирее и процъфтява.  В „Развод по албански” (2007), „Кметът“ (2010), и „Мълчание с достойнство” разказва за престъпленията на комунизма чрез съдбите на различни хора - запазили достойнството си въпреки всичко.