Изложба живопис, озаглавена „Тихи тревоги“, на художничката Елена Велкова-Трифонова представя галерия „Арте“ на столичната улица „Бузлуджа“ 31. Тя се открива на 11 февруари от 18.00 часа и ще може да бъде разгледана до 22 февруари.

Предстоящата изложба е награда на Елена Велкова за живопис от галерия „Арте“ към националната изложба конкурс „Млади български художници 2023“, представителна част от инициативата на мецената Тодор Стайков за подпомагане на реализацията на млади художници, завършили специалности „Живопис“ и „Скулптура“ в Националната художествена академия.

Изложбата е разделена на три части, изразяващи както тихите човешки тревоги за отминаващото време, за създадените спомени и оставеното от нас, така и моментите, в които успяваме да ги заглушим в съзнанието си, отбелязват организаторите на събитието.

Първата група картини разкрива обобщен образ на човека като един от всички. Тревогата за паметта тук оставя впечатление за ненужност и сякаш е омаловажена. Втората група творби обхваща серия от платна, демонстриращи малките мигове на щастие и умението да празнуваме живота, когато успеем да отхвърлим настрани тихите си тревоги. Третата и най-малка част от изложбеното пространство е усвоена от серия картини, основно в малък формат, носеща заглавието „Старата госпожа е будна“. Тя представя вековна къща – свидетел на няколко поколения „тихи човешки тревоги“, чието съществуване зависи именно от човешкото присъствие.

„Докато търсех най-подходящото заглавие, което да подскаже вълненията ми, попаднах на стихотворение от Радой Ралин, посветено на Атанас Далчев. В него до голяма степен разпознавам това, на което съм опитала да намеря визуален отговор“, споделя авторката Елена Велкова-Трифонова. Ето и великолепното стихотворение:

ТИХА ПАНИКА

На Атанас Далчев

Страшни са
превъплъщенията на спомена...
Той не признава
време, пространство, величини.
Той обезличава
всички далечини.
Превръща епопеята в една дума,
трагедията в един вопъл,
славата в един епитет.

Твоите предишни усилия
стават пародия
Твоите предишни вълнения
будят насмешка.
Твоите пламенни убеждения
служат само за справка.

Колко години ти е отнело
твоето непрекъснато тичане
между нещото и нищото?
Това хитро, изплъзващо се Бъдеще.

То вече не ни забавлява
със своите изненади.
То не поддържа едно напрежение,
което би изтеглило настоящето.
Настоящето вече се плаши.
Настоящето търси опора,
безразлично му е дали ще стане история.
Настоящето иска
да бъде живот.

Да повдигнем ли клепача на съвестта?
Тя едва ли ще добави нещо.

Спомените я обезсърчават.

1964