Групова лятна изложба, наречена „Следобедът на годината“ се открива в четвъртък, 10 август, в столичната галерия Credo Bonum на ул. "Славянска" 2. В нея се обединяват съвременни автори от класическата "академична" и от алтернативната художествена сцена у нас като Алла Георгиева, Велислава Гечева, Жана Миткова и Subcultura, Калина Терзиева, Калин Серапионов, Михаил Новаков, Симеон Стоилов и Яна Лозева, със специалното участие на писателя Георги Господинов.
От галерията споделиха за "Сега" разказаха, че Георги Господинов предварително им е изпратил селекция от свои тематични текстове, с които те да работят. Освен с вдъхновение за художниците и с думите си, които наред с техните произведения ще бъдат по стените на галерията, носителят на тазгодишната международна литературна награда "Букър" ще се "включи" и с издадените 9 картички с негови фрази. Те са оформени с чисто нов като дизайн български кирилски шрифт, проектиран от млад наш график, и ще могат да се вземат за спомен от посетителите на изложбата, която ще продължи до 20 септември. Експозицията включва творби на живописта, фотографията и текстила.
"Какво толкова има в следобеда, това сляпо петно на деня?" – с този въпрос започва една кратка история, създадена от Господинов за сборника разкази "Всички наши тела". Тя е част от още много, посветени на онзи странен, междинен момент, в който времето сякаш не съществува, телата на предметите придобиват различна плътност, цветовете стават нереални, "отвъд историята".
"Следобедите са радикално друго време, време във времето, скрит ходник, ниша, коридор", разсъждава писателят. И ако всеки ден има своя следобед, притежаващ едни и същи белези навсякъде по света, то годината има своя "следобеден" месец – август. Паузата, в която светът, като че ли спира да жужи.
"Следобедът на годината" е необичайна лятна изложба, твърдят организаторите. Тя събира визуални артисти и техни творби – общо около 15, които са запечатали усещания, близки до описаното от Георги Господинов. Паралелни, многогласни прочити на едно и също интуитивно усещане за момент, състояние, време и място. Във всички произведения има нещо сходно, общо, но преминало през различен прочит, гледна точка често пъти наситена с размисъл, тъга и онова усещане за важността на момента, което ни спохожда много, много рядко.
