Сценографска изложба „Петдесетница“ открива в Столична библиотека на 23 юни от 17.30 ч. художникът Владимир Аншон от Естония. Експозицията е в памет на големия български режисьор Младен Киселов (1942-2012) и съдържа артефакти от последната едноименна негова постановка в Талин. Авторът ще присъства на вернисажа, в който участие ще вземат колеги, приятели и членове на семейството на Младен Киселов. Модератор на срещата ще бъде театроведът Майя Праматарова. Селекцията включва 12 ескиза от сценографските проекти, макет на декора и снимки от репетиционния период на „Петдесетница“. Съорганизатор на събитието е Театър 199, където режисьорът осъществи последния си проект в България: незабравимия спектакъл "Веселите Разплюеви дни". Изложбата ще може да се види до 30 юни, а входът е свободен.
Младен Киселов е режисьор и педагог, за когото театърът е мисия, а не само професия. Пътят му, започнал в московския ГИТИС, в класа на Анатолий Ефрос, продължава в България, САЩ, Русия, Естония. Дълги години той преподава режисура и актьорско майсторство в Драматичната школа на университета „Карнеги Мелън“ в Питсбърг (САЩ), като в един момент оглавява и катедрата. Участва със свои постановки в изданията на Театърa на нациите (Амстердам, Варшава, София), в международни театрални фестивали в Европа и САЩ.
Името на Киселов е свързано с утвърждаването на драматургията на Йордан Радичков в България и по световните сцени. Той поставя „Опит за летене“ в Народния театър „Иван Вазов“, в Йейлския репертоарен театър, САЩ, и в МХАТ, Русия. Открива за сцената още пиесите „Лазарица“ от Радичков и „Сако от велур“ от Станислав Стратиев в Сатиричния театър, „Човекоядката“ от Иван Радоев в театър „София“, „Бягството“ от Михаил Величков и „Театър, любов моя! (Като лека въздишка)“ от Валери Петров в Театър 199. В същия театър се завръща да работи отново в България през 2001 г. по покана на тогавашния му директор Валентин Стойчев. Спектакълът му „Есенна соната“ от Ингмар Бергман се превръща в събитие в българския театрален живот. Актьорите за проекта Киселов избира дистанционно от Питсбърг след тежък кастинг по специално изпратени му за целта видеоматериали.
Владимир Аншон е театрален художник, дизайнер, живописец, график, иконописец, реставратор. След като завършва образованието си в Санкт Петербург, той свързва пътя си с Руския драматичен театър в Естония. „През 2011 г. Младен Киселов ми предложи да направя сценографията за постановката на „Петдесетница“, пиеса на английския интелектуалец Дейвид Едгар. Премиерата се състоя в Естонския национален драматичен театър през май 2012 г. Спектакълът бе признат от Съюза на театралните дейци за най-добър за сезона, а сценографията му беше отличена с Естонската държавна награда в областта на културата", връща лентата Аншон. Представлението вече не е в репертоара на театъра, но то живее чрез спомените и работните материали: скици, анимация, снимки, макет и видеоклипове. След кончината на Младен Киселов този спектакъл се приема за негово творческо завещание.
