Изложба „Първият руски арт директор“, посветена на 350-годишнината на Петър Велики, бе открита в музея „Старият английски двор“ в Москва. Тя представя книгата Symbola et Emblemata („Символи и емблеми“) – сборник, отпечатан през 1705 г. за руския император и превърнал се в модерния смисъл на думата в първия в Русия brand book и учебник по графичен дизайн. Изданието свидетелства как европейските и световните визуални традиции са влияли върху формирането на руската култура, твърдят специалистите.
В палатата на Стария английски двор, където е експониран сборникът, през XVI век се е помещавала Английската търговска московска компания, по-късно – английското посолство, а по времето на Петър I (1672-1725) там е било едно от първите светски учебни заведения, където се е изучавала математика.
Изложбата, със силен фокус върху мултимедията, представя един единствен артефакт с изключително значение за епохата на Петър Велики, тъй като свидетелства за неговите културни реформи, опитите да се намери допирна точка между графическата и дори „дизайнерската“ традиции на Западна Европа и Русия, обяснява служителят на музея Александър Сотин, цитиран от NEWS.ru.
По думите му книгата е „уникална от първата до последната страница“. Изложеният експонат е лично копие на Петър I, който в младежките си години е събирал „удивителни и тайнствени емблеми, символни изображения на различни понятия и явления, натрупани в европейската културна традиция в продължение на много векове“. В началото на XVIII век са съществували множество подобни тематични сборници и колекции, които позволявали да се подбират различни елементи за създаването на една нова хералдика, казва Сотин. И руският император решава да въведе в живота на тогавашното руско общество този нов за него естетически компонент, правейки подарък на бъдещите дизайнери, коментира той.
Съставянето на сборника Symbola et Emblemata е резултат от комбинирането на две появили се малко по-рано издания на френски автор гравьор. Книгата, отпечатана в Амстердам, съдържа около 840 емблеми с надписи на няколко езика, включително на църковнославянски, отбелязва Сотин. Неин съставител е някой си Иля Копиевский, произхождащ от Ржеч Посполита (полско-литовска средновековна държава, съществувала от средата на XVI до края на XVIII век). Той бил протестант и нямал нищо общо с йезуитите католици, макар че представените в сборника емблеми били свързани с йезуитските и други по-старинни традиции в символните изображения. Фактически това са илюстровани крилати фрази на европейски хуманисти и просветители, казва Александър Сотин. Направеният от Копиевский превод на надписите е дал много на руските майстори от епохата на Петър Велики и по-късно. Те започнали да зашифроват своеобразни послания в художественото оформление на дворцови сгради, кораби, военни знамена, фамилни гербове и др. Впоследствие книгата е преиздавана многократно и станала крайъгълна за руската култура през XVIII век.
На изображенията в изложбената зала са представени добре познати в европейската традиция символи, например древния и значим за световната култура символ на змия, захапала собствената си опашка. Това изображение символизира непрекъснатия кръговрат на всичко, което съществува в природата и се трансформира чрез смъртта и прераждането. Изображението на пътеводни звезди олицетворява истинския ориентир в живота, който насочва, но не принуждава – те водят човека, но не го „дърпат“. Те са въплъщение на идеята за добра воля, която е в основата на всички пълноценно мотивирани човешки постъпки, тълкува музейният служител.
Според куратора на изложбата Никита Лукински работата със символиката и хералдиката е един от важните аспекти на реформите на Петър I. Императорът в буквалния смисъл се превърнал в „първия руски художествен директор“, създал „нова визуална култура“, хвалят се организаторите на експозицията. Монархът одобрявал новите и коригирал съществуващите шрифтове, освен това лично нарисувал бяло-синьо-червения флаг, станал впоследствие един от държавните символи. Това може да се научи от мултимедийните материали в експозицията, която ще бъде отворена в Москва до 4 септември.
