Изложба „Свят без сенки“ на Калина Тасева (1927-2022) се открива днес, четвъртък, от 18 ч. в галерия „Средец“ на Министерството на културата. Художничката си тръгна от този свят миналия Великден. Сега, година по-късно, с нейната изложба можем да кажем, че творецът има привилегията не само да бъде и да твори в материалния свят, но и да остане с изкуството си в безвремието на духа, което някои наричат история, а други – вечност.
Калина Тасева като истински артист рисува до края на своя дълъг 95-годишен живот. Ценен дар за публиката е срещата й с колекционера Васил Илиев от Варна, който в продължение на 10 години (2009-2019) събира, документира и сега показа 50 нейни живописни произведения в различни жанрове – пейзаж, натюрморт и портрети. Селекцията за изложбата е направена със съдействието на проф. Десислава Минчева, дъщеря на художничката. Само след няколко месеца в Арт център – Плевен, ще бъде представена цялата колекция: над 100 произведения на Калина Тасева, които като обем никоя галерия в България не притежава.
В биографията на авторката са отбелязани значими изложби в България и в чужбина, като най-голямо творческо признание за принос в съвременното българско изкуство тя получава през 70-те и 80-те години на миналия век. То е белязано с престижни награди за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора (1974), Захари Зограф (1975), лауреатски награди за реалистична живопис (1976), за пейзаж на името на Никола Петров (1999) и др.
Големите, многофигурни композиции на Калина Тасева претворяват родовата й памет и харамийско потекло. В наратива на тези живописни платна – историческа хроника на националните ни борби за свобода и духовна независимост, има силно романтично-героично настроение, дълбоко свързано с християнската саможертва и мъченичество, които са присъщи за изкуството на иконописта. Така можем да обясним и лесно разпознаваемия живописен похват на художничката, при който колоритът се гради от тъмно към светло, от мрака на сенките към светлината при моделирането на стилизираните и изчистени от детайли изображения – хора, природа и пространство.
Фигурите са сякаш скулптирани, гънките на дрехите и драпериите са подчертани с линеарни бликове, с използването на чисти цветове за акцент. Силуетите са стилизирани и очертани с тъмен контур, за да се отделят пластично от фона. Тази тенденция в живописния маниер на Тасева се засилва в по-късните й платна от последните 20 години, стигайки до минимализъм.
В рисунките със сух пастел – техника, която художничката избира за най-откровеното си изразяване, в простотата на мотива има нещо знаково, сравнимо с асоциативния израз в поезията хайку, твърдят изкуствоведите. Това са сякаш избрани кадри от живота й, в които тя споделя емоцията от заобикалящата я красота – букети с цветя, шепа круши или нарове...
В пейзажите на Тасева е отразена много силна емоция, стигаща до драматизъм. По названията на картините разпознаваме последните пътувания на художничката из България – Карлово, Градево, Мелник, със спомени от ниви, хълмове с пълзящи или бушуващи над тях облаци, скали, градини, забравени малки църкви, пусти манастирски дворове и мрачни кипариси, издигащи се като свещи между земята и небесата… Картините, създадени през последните години от творчеството на Калина Тасева, излъчват благородна мекота на цветовете.
Куратор е Пламена Димитрова-Рачева. Експозицията в София ще може да се види до 25 април включително.
