Изложба живопис по случай 80-годишнината от рождението на големия български художник Йордан Кацамунски (1943-2015) се открива утре от 18.00 ч. в столичната галерия „Арте“ на ул. „Бузлуджа“ 31. Организаторите са успели да съберат близо 20 живописни платна в камерна експозиция, която обаче е представителна извадка за творческия път на автора: от 80-те години на XX век, когато живописта му е по-конкретна и реалистична, до последните години от живота му, с почти абстрактните „Съновидения“. Картините ще останат на вниманието на ценителите на изобразителното изкуство до 13 юни.
Дълбоко хармоничен и изтънчен до болезненост, светът на Йордан Кацамунски е солиден в деликатната си, ненатрапчива пластичност, постигнат като някаква неръкотворна материя, благословена от душата на създателя. Живопис, която започва като че ли отвъд реалното – там, където завършва определеното и започва духовното. „Във време, в което деликатните чувства не са на мода, Йордан Кацамунски успя да запази и съхрани вродената си душевна чистота, превърна болката в красиво човешко усилие, нощта – в пространство на духа, картината – в тишина, която има всичко – и вик, и сподавен стон, недоизказани истини, безкрайни бездни и много, много човечност“, така акад. Светлин Русев описва света на художника през 2013 г., малко преди Кацамунски да приключи земния си път.
Всеки божи ден, рано сутрин, след чаша силно и ароматно кафе Кацамунски е започвал отново и отново своето дело на обикновен работник: пласт след пласт, отвътре навън, по законите на вътрешното си усещане, той създава един странен и неподражаем образен свят на деликатни и неуловими състояния, разказват близките му съратници. Пространството и времето при него сякаш са застинали в някаква друга реалност. А природата, в своята условност, се превръща в емоционална вселена, в която живописната материя приема собствен порядък.
„Когато гледам картините му, добивам чувството за пантеистична цялост. Но само изкушените в занаята знаят колко трудно се постига простотата. Какво е усилието, дисциплината на духа, дори ако щете чисто физическото време, необходимо за организиране на живописното пространство. При Данчо това е бавен, последователен и упорит процес на изграждане, за да достигне до онзи необясним етап, в който платното се превръща в територия на духа. Тази живопис е поетична и красива, но до нея се достига трудно, защото носи истини, пътят до които изисква определено нравствено и естетическо усилие“, коментира проф. Ивайло Мирчев.
В живописните творби на Кацамунски цветът е функция на сложни тонални вибрации, където „парчетата“ светлина организират пространства, населени със странни сенки на фигури, приличащи на видения от въображаем свят, а клоните на дърветата като че ли обгръщат въздуха, създавайки усещане за движение на духовни енергии...
Колеги и приятели са запомнили Йордан Кацамунски като фин и вглъбен художник, който в унес рисува, докато сякаш обитава други духовни селения. Живописта му приковава и в нея като на забавен каданс се съзират пейзажи, натюрморти, фигури... А усещането – усещането е за вечност.
Изложбата се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
