Като кабаре от предвоенна Германия или като универсален цирк е решен новият спектакъл „Комедия на корупцията“ на Театър „Българска армия“. Негов режисьор е Васил Дуев-Тайг, а за основа на разследването му в дебрите на бюрократичния абсурд, припокриващ се понякога с целия живот на човека, е послужил недовършеният роман на Франц Кафка „Процесът“.
Представлението започва със забавна интродукция на конферансието (Симеон Дамянов) за представяне на актьорите, всеки от които е натоварен с по 4-5 роли. Изпълнител за главния герой Йозеф К. се търси (привидно) сред доброволци от публиката, но още с излъчване на победителя в играта и излизането му на сцената разпознаваме в негово лице младия ас на трупата Ясен Атанасов.
В интродукцията са въведени някои български реалии, като ще стане дума и за „мижав интерес“ – крилатата фраза от позабравения скандал между Кичка Бодурова и Панайот Панайотов, и за страна, в която с удоволствие да умреш, като не се съмняваме коя точно има предвид режисьорът с типичния за него ведър песимизъм. Оттам нататък започват истинските митарства на Йозеф К. – банковия прокуратор, арестуван навръх 30-ия му рожден ден и преследван от някаква анонимна власт, без до самия край да стане ясно било за него, било за зрителите каква е същността на престъплението му.
Театрален дим размива границите между сън и реалност. По наклонените плоскости от кръглия подиум, които непрекъснато се прегрупират в пространството, той е подхвърлян от офис в офис, от издевателство на издевателство, докато на финала стане ясно, че, играчка на неведоми сили в едно враждебно общество, човек така и не може дори да умре по собствен избор… Внимание, ироничният финал на спектакъла е по-различен от този, който Кафка е написал, макар и оставяйки някои глави от романа си фрагментирани и недовършени. Незабравимите последни думи на Йозеф К. – „Като куче!...“ и така са си на място.
„Гротеската на клоунадните номера ни въвлича в корумпираната истина за света. Свят, изтъкан от бюрократичната администрация и нейната стъпаловидна поглъщаща машина. В нашата реалност невинните биват наказани, а виновните управляват. Малцинството, което се опитва да избяга от системата, става жертва на лъжи и манипулации, докарващи ни до полуда“, отбелязва режисьорът.
Познатото театрално клише, че поставяш „Хамлет“, ако имаш актьор за Хамлет, тук е трансформирано, че поставяш „Процесът“, ако имаш актьор за Йозеф К. Талантливият Ясен Атанасов прави феноменална роля като протагониста в тази искряща гротеска, в която достойно му партнират почти неузнаваемата Гергана Плетньова като огромна брадата жена (едно от превъплъщенията й), Луизабел Николова, Владимир Матеев, Ахмет Исмаил. Също сякаш визуално променен в сравнение с романтичния образ, в който най-вече го познаваме, Ясен поставя на дръзко изпитание актьорската си психофизика, включително с каскади, които понякога го запращат на няколко метра разстояние в дъното на сцената.
Много театрален, в най-добрия смисъл на това понятие, спектакълът „Комедия на корупцията“ легитимира Васил Дуев като един от младите български режисьори с най-интересно мислене и естетика. Имаше подобно заглавие в афиша на „Армията“ преди доста години – „Комедия на слугите“ на Теди Москов: аналогията, струва ми се, не е само в словесната конструкция, но и в нестандартния тип театър. Ако харесвате такъв, вариациите по Кафка не са за пропускане.
„Посегнах към Франц Кафка, защото това е авторът, пророкувал най-дълбоко, „неволно“ според някои негови последователи, заличаването на индивида, „черната магия“ на бюрократичните лабиринти, тоталитарните системи, парадоксалното затваряне на човека, обезценяването на човешкия живот… Кафка предвижда всичко това, измисляйки недостижими и до днес сюжети-притчи“, обяснява Васил Дуев-Тайг, добавяйки, че в последно време избира да не си затваря очите за случващото се и в нашата страна, за нас като общество, за нравите и морала ни, за маломерното прилагане на законите, ежедневните свидетелства за повсеместна немара, усещането за цикличност при появата на лъжегерои, които наивно и отчаяно следваме…
В представлението звучат песни на Help Me Jones. Иначе музиката е на Христо Намлиев, хореографията – на Филип Миланов, сценографията и костюмите са на Даниела Николчова. До края на годината „Комедия на корупцията“ ще се играе в театър „Българска армия“ на 8 и 29 декември.
