На 8 декември, четвъртък, от 18:00 часа предстои откриването на изложбата „Кой е Сава Попов? Отключването на един архив“ в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Проектът, съпроводен от едноименна книга-каталог, реконструира живота и биографията на писателя Сава Попов. Той е опит за "отключване" на архива му по прозрачен начин, като направи зрителите свидетели на този процес.
Роден в началото на Първата световна война, младостта му преминава от една война в следваща. Сава Попов работи във времена на цензура и пропаганда. Приживе е добре познат и ценен от своите съвременници в литературните и художествени среди. Работи с едни от големите имена в областта на литературата и изкуството през своята епоха - Илия Бешков, Стоян Анастасов, Вадим Лазаркевич, Стоян Венев, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Богомил Райнов, Йордан Радичков и много други.
Сава Попов (1914–1981) е писател, журналист, създател и главен редактор на вестник „Стършел“ в периода 1940–1941. Автор е на книгите „Дяволите в зимника“, „Дядо Господ по земята“, „Прости приказки“, но най-известното му произведение е „Хитър Петър“. Животът му преминава през катаклизми – световна война, тотална смяна на обществения строй в България, лични загуби и неосъществени мечти.
Но защо днес не знаем нищо за Сава Попов? Кои обстоятелства осигуряват памет за едни и забрава за други? Каква е ролята на хората, работили в сянка до изявените и популярни автори за качеството на художествените им произведения? Само „героичният“ живот ли може да бъде обект на изследвания, изложби или книги?
Тези въпроси си задават кураторите на изложбата-изследване - Антон Стайков и Свобода Цекова.
В експозицията и в книгата-каталог са обособени модули под формата на маршрут от 27 стъпки: с книги, писма, лични документи, дипломи и т.н., с броеве на вестник „Стършел“, с оригинални илюстрации и карикатури за вестник „Литературен фронт“, с фотографии на Сава Попов и семейството му от детството до последните години на живота му. Минавайки този условен маршрут, посетителите ще видят през различни призми и перспективи отделните житейски и творчески епизоди от пътя на Сава Попов.
"Работата с архива на една личност винаги носи рискове. Кой е този човек, с какво се е занимавал, до каква степен съзнателно е управлявал спомените и следите, които е оставил след себе си? Така беше и с архива на Сава Попов. В началото нямахме никаква представа какво се криеше в затворените и надписани пакети, предоставени за изложбата от семейството му. Вълнението ни нарастваше с всеки изминал ден, в който откривахме поредната книга, фотография, писмо, пощенска картичка, разходна бележка, които хвърляха все повече светлина не само върху живота на Сава Попов, но и върху времената и местата, които е обитавал и оживявал с дейното си и светло присъствие", разказват от кураторския тандем.
"Затова и решихме да изправим публиката на тази изложба пред предизвикателството, пред което самите ние бяхме изправени в началото, като включим единствено предмети от архива на Сава Попов. Но всеки архив е съставен от фрагменти и следователно се съпротивлява срещу опитите да се композира цялостен разказ. Именно в това се съдържа приключението от отключването, разчитането, потапянето в историите и евентуалното подреждане на част от пъзела, но никога на целия", добавят Антон Стайков и Свобода Цекова.
Изложбата и каталогът ще са придружени от своеобразен дигитален архив, част от сайта на Музея на хумора и сатирата в Габрово. Подобно на други микроархиви, той ще може да бъде разширяван и обогатяван във времето с текстове, изображения, аудио- и видеоматериали.
