Изложба на художника Любомир Савинов под наслов „Разминаване“ се открива на 18 април, вторник, в столичната галерия „Стубел“ на ул. „Коста Лулчев“ 2В. Определят го като драматичен автор, индивидуалист, вглъбен в своя вътрешен свят, а живописта му все още остава загадка за мнозина.
Един кратък разказ за житейския и творческия път на Савинов би обяснил избора му на заглавие за предстоящата изложба. Роден през 1941 г. в София, той е сред дълбоките и автентични творци, появили се в художествения живот през 60-те години на миналия век, но цялостното му изграждане и развитие сякаш съзнателно остават извън всякакви общи или групови тенденции.
През 1970 г. Савинов завършва стенопис в Художествената академия в ателието на проф. Георги Богданов. Още в студентските си години открива сродните си души – Маргарит Цанев-Марго и Иван Георгиев-Рембранда, емблематични фигури на неподчинение. „Внимание заслужава тяхното иронично-дистанцирано отношение към наложените норми, носено като вътрешно отрицание и опозиция. В академията получават красноречива характеристика: не се поддават на обучение и внушение от страна на преподавателите“, пише по-късно изкуствоведът Галя Декова.
След дипломирането творби на Любомир Савинов неколкократно са отхвърляни от комисията, осъществяваща подбора за общите художествени изложби. Това отчуждава автора от организирания художествен живот, но не го обезсърчава да рисува и той успява да съхрани своя стремеж към себеизразяване, освободен от идеологическите догми на времето. В този период младият човек работи като прогимназиален учител и запалва у стотици деца любов към изобразителното изкуство и неблагодарната понякога професия да интерпретираш честно на бялото платно уж съвършено устроения живот през соца, който оптимистично „кипи“ наоколо…
Едва през 1987 г. Любомир Савинов представя за първи път свои творби в самостоятелна изложба на „Шипка“ 6, а три години по-късно е приет за член на Съюза на българските художници. През следващите години той подрежда още шест самостоятелни изложби, а през 2013-а е удостоен с националната награда за живопис „Захарий Зограф“.
„Случаят „Савинов“ е уникален не само в нашата история, но, отнесен към европейската практика, се вписва в пътя на големите самотници на съвременното изкуство, които времето преоткрива“, споделя Светлин Русев при откриването на изложба на автора през 2014 г.
Понякога лиричен, друг път суров, но винаги дълбок и експресивен, Любомир Савинов успява през годините да съхрани истинността и безмерната честност в творчеството си. А разминаването с публиката, то…отдавна е зад гърба му.
В „Разминаване“ художникът представя предимно картини от 60-те години, непоказвани до днес. Изложбата може да се види до 3 май.
