Медия без
политическа реклама

Малка изложба чества големия талант на Сирак Скитник

"Творец, роден с тайната на изкуството" отбелязва 140 години от рождението на художника, поет и критик

Сирак Скитник
Сирак Скитник

С експозиция със снимки, архивни документи и репродукции в Националната библиотека се честват 140 години от рождението на Сирак Скитник (псевдоним на Панайот Тодоров Христов). Малката изложба "Творец, роден с тайната на изкуството" се опитва да обхване таланта и кариерата на един от най-ерудираните българи на ХХ век - художник, поет, критик, първият директор на Националното радио. Колеги на Сирак Скитник от студентските му години, докато учи живопис в Петербург, са знаменити художници като Марк Шагал и Василий Кандински.

В изложбата са включени снимки и архивни документи от фондовете на Българския исторически архив, които ни показват малка част от личния живот на Сирак Скитник. Показани са страници от списанията "Златорог", "Художник", "Везни", "Хиперион"  с критика за модерните по онова време течения в европейското изкуство. Специално място е отделено на първата му стихосбирка "Изповеди" (1910 г.), както и на някои от илюстрациите по поемите на Едгар Алън По, "Български балади" от Теодор Траянов и  "По белия свят" от Димо Сяров.

Относно илюстрациите за изданието на "Поеми"-те на По от 1920 г. се организира конкурс, в който участват Сирак Скитник, Дечко Узунов и Иван Милев. Накрая печели Сирак Скитник и прави изключително въздействащите илюстрации, които и до днес свързваме с мистичната поезия на американския поет. Сто години след това, в началото на ковид кризата, рисунка на Иван Милев пък става корица на двуезичното издание на поемата "Гарванът" на изд. "Лист". Използван е преводът на Елин Пелин. Дали е същата рисунка, с която Иван Милев е участвал в конкурса през 1920 г., изкуствоведите все още не знаят. 

Интересна е фотографията, на която са запечатани Сирак Скитник, неговата съпруга Олга Симеонова, писателката Ана Каменова, оперният тенор  Петър Райчев и ... италианскит поет и основател на авангардисткото движение Футуризъм Филипо Томазо Маринети. За кумира на поети и художници от Ямбол до София Сирак Скитник пише десет години по-рано в "Тайната на примитива" в сп. "Златорог":  "Спомняте ли си Маринети - оня "комедиаш" с червени панталони, сако от два цвята или едната буза боядисана синьо, а другата - оранж? - Зеления Дон Кихот, когото посрещаха с развалени яйца, изпращаха с ракети от подигравки? Той искаше да се изгорят картинните галерии, да се унищожат библиотеките - да се освободи човечеството от терора на миналото! Да се почне отново!...  Шут!.. Но едно време на царските шутове бе позволено да казват истини, които другите не смееха да казват". Снимката в настоящата изложба е правена през 1931 г. По това време "комедиашът" Маринети вече е известен като "потетът на Мусолини". Някои от най-големите му почитатели у нас умишлено не присъстват на срещата.  

Друга фотография показва Сирак Скитник в по-различна светлина. Заедно с художника Дечко Узунов, българският учен и общественик Асен Златаров, оперната певица Мара Фратева и Жак Вражели Сирак Скитник влиза в ролята на жури на конкурса "Мис София" през 1932 г. в градското казино в София.

Трябва да се отбележи обаче, че изложбата в централното фоайе на Националната библиотека е твърде малка, за да обхване творчеството на Сирак Скитник. Подборът на експозицията също не показва най-интересното от това, което ни е завещал този "едър и на пръв поглед тромав, но изключително сърдечен и отзивчив човек".

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

Сирак Скитник, изложба

Още по темата