В началото на новия арт сезон през септември Съюзът на българските художници ще представи цели десет изложби в своята галерия на ул. „Шипка“ 6. Две от тях ще бъдат открити за публиката още в първите дни на месеца.
На 1 септември от 18.00 ч. отваря врати експозицията „Микровселена“ на Елена Виденова-Сое. Тя е керамик и преподавател, създател на художествено-образователната школа „Роден за изкуство“. Авторката обмисля изложбата с идеята да представи само пластики от керамика – от последните години и съвсем нови. В подготвителния период обаче започва работа и по живописни творби, на които посвещава своето лято. Художничката притежава силно развито чувство към природата, към нейните дарове, равновесието, което тя носи, към животните и растенията. Реални и митични обитатели на гори, поляни и реки вдъхновяват нейните сюжети.
Елена Виденова-Сое е родена през 1974 г. в София. Завършва майсторски клас по живопис в частната академия по изкуства „Жул Паскен“ при проф. Николай Майсторов, Долорес Дилова, Ива Владимирова. През 2005 г. се дипломира като магистър по специалност „Керамика“ при проф. Ивана Енева в НХА. Следващата година е наградена с тримесечна резиденция в ателиетата на Сите де-з-ар в Париж, където през 2007-а представя изложба съвместно със Станислава Чапкънова. По-късно защитава дисертация на тема „Художествени керамични практики от 1900 до 1940 година на XX век. Трансформацията на западноевропейската и българската съдова керамика от занаят в изкуство“. През 2016-а създава собствена галерия за керамично изкуство, която пет години по-късно получава статут на културна институция от Министерството на културата.
Нейната „Микровселена“ на „Шипка“ 6 може да бъде опозната до 16 септември.
На 2 септември на същия адрес се открива и „Черната кутия“ – част от мултидисциплинарния проект „Инстинкт за неприспособимост: Памет за поезията на Георги Рупчев“. Негов автор е художничката Мария Ландова. Две изложби – „Зоната“ в галерия „Депо“ (състояла се през май тази година) и „Черната кутия“, литературна дискусия, студентски конкурс за есе, поетичен пърформанс – видео, анимация и като по-далечна цел документален филм за поета, са част от активностите по проекта. Защото в прагматичната ни реалност сеизмичната лирика на Георги Рупчев (1957-2001) сякаш остава заключена в неръкотворния музей от приятели, литератори и ценители, прибрали надълбоко спомена за човека и неговите стихосбирки. „Търсим нови, актуални канали към мощната, изпълнена с трагизъм поезия на един от най-талантливите съвременни български автори. Творчеството на Георги Рупчев е литературно наследство от световна величина. То заслужава да придобие признание и влияние извън посветения кръг на неговите почитатели“, убедена е Мария Ландова.
„Къде да застанем в борбата между „здравословния" конформизъм и инстинкта за НЕприспособимост – този стряскащ поетичен образ на Рупчев за дълбинната необходимост от отстояване на човешкото достойнство, колкото и потискащ да става светът около нас?“, пита се тя. За Жоро поезията е била средство за съпротива – съпротива чрез изкуството и избор да съществува на ръба, извън зоната на комфорт. В интервю Рупчев нарича своето поколение от втората половина на ХХ век (към което принадлежи и Ландова) поколение на „страстното разпиляване“. Поезията му извира и изтича през процепа между две епохи, разпилява се в „чувството за бавно изчезване“. И това изчезване, това масово отмиране на неповторим поколенчески опит и ценности, са в пълен ход и днес, предупреждава художничката, пресъздала образите от лириката на Рупчев в своите картини. „Защо се опитваме да забравим точно тази поезия, която, дори заглушена, звучи като тътен преди големия трус“, е сред въпросите, които тя задава с творбите си. На 14 септември от 17.00 ч. в залата на изложбата ще се състои дискусия, а самата тя ще може да се види до 16 септември.
