Медия без
политическа реклама

На пазар за инфрачервени политици, еротика и криптоарт

Галерия "Контраст" успява да покаже изложбата на Петко Дурмана, защото е регистрирана като магазин

Снимка Емил Л. Георгиев
Художникът Петко Дурмана пред една от инфрачервените си картини.

Художествените галерии в страната са временно затворени със заповед на здравния министър, но магазините с нетна търговска площ под 300 кв. м имат право да работят. Оказва се, че някои салони, познати като галерии, юридически (а понякога и практически) всъщност са магазини за продажба на художествени произведения. От неделя до 2 април столичният магазин-галерия  „Контраст“ ще продава инфрачервени картини, създадени от художника Петко Дурмана (в по-добри времена „Инфрачервени картини“ щеше да се нарича изложба със същите тези картини). 

На едната стена в салона на ул. „Цар Самуил“ са подредени десетина еротични снимки, подложени на груба, но художествена цензура с черна боя. Те са от серията „Момичето с правилните обувки“, вдъхновена от думите на Мерилин Монро: „Дайте на едно момиче правилните обувки и то ще завладее света…“ 

На отсрещната стена са окачени 7 платна от серията „Двойни картини“. На тях ще видите прости рисунки на Мики Маус, Мечо Пух, Цар бомба… на тъмночервен фон (по-точно маджента - цветът, който на практика не съществува, защото го няма в светлинния спектър). Но това е само на пръв поглед. 

За разлика от повечето художници, които рисуват това, което искат да видите, в работите на Дурмана нищо не е такова, каквото изглежда, с извинение за клишето. Той иска да покаже невидимото. Или поне това, което е невидимо за невъоръженото око, но и то стига, за да напомня, че външността може да бъде много заблуждаваща, особено в политиката. 

В галерията срещу картините са инсталирани монитори, свързани с инфрачервени камери. С тяхна помощ можем да надникне под маджентата и да видим на монитора едновременно себе си, и втория пласт на творбата, където се крият и друг тип персонажи, като Сталин, Путин, Алексей Навални, Елизабет II… 

Под портрета на Мечо Пух например се крие китайският президент Си Дзинпин, който превърна плюшеният герой на Алън Милн в опасен враг на страната. Там бяха забранени прожекциите на филма "Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух", търсенето на името Мечо Пух в интернет, както и всякакво споменаване на добросърдечното мече и авторитарния президент в общ контекст - заради няколко шеговити сравнения, появили се в социалните мрежи през 2015 г. Забраната,  разбира се, вдъхнови още повече шегаджиите. 

„Цар Бомба“ е използвана в протест пред руското посолство, като видимата ѝ част е посланието  към протестиращите и медиите, а благодарение на инфрачервените си охранителни камери представителите на институцията, срещу която е насочен протеста, видяха и скритата част, предназначена за тях.  

Картинката на Мики Маус, развяващ американското знаме в едната си ръка и показващ неприличен жест с другата на Иран, е прекопирана от стикер, станал много популярен в САЩ през 1979 г., по време на кризата със заложниците в американското посолство в Техеран. Ако си спомните, кой наскоро беше много ядосан на Иран, ще се сетите и кой може да се крие зад най-популярната холивудска мишка. 

Дурмана се изявява като пионер и в още нещо, свързано с използването на най-съвременните технологии в изкуството. Той представя, изглежда за първи път у нас, произведение, създадено в новата медия, известна като NFT (Non-Fungible Token), или Маркер за незаменимост. Това е уникален метод за съхранение на информация в компютърна мрежа, който гарантира сигурност, защото не позволява модифициране на данните. Бурният пробив на NFT произведенията на арт пазара започна през 2019 г., а днес на запад те се продават за рекордни суми.

NFT работата на Дурмана се нарича „Маджента прилив“ и е създадена от него в 10 екземпляра. Представлява инфрачервена холографска снимка на морски бряг със случайно получен блик в небето, която не може да се отпечата на принтер. Ще я видите на монитор-рамка, а цената ѝ е много по-ниска, отколкото си представяте.

В „Контраст“ ще видите и един скрит „Автопортрет в червено“, който не се продава, но има интересна история. През 2015 г. художникът го представи в изложбата „Изкуство за промяна 1985 – 2015“ в СГХГ, като коментар и контрапункт на едноименния „Портрет в червено“ на Светлин Русев от 1988 г., показан в същата изложба. 

Още по темата