Най-известната картина на Леонардо да Винчи - а вероятно и най-известната изобщо - се намира в "Лувъра" в Париж. Смята се, че 80 процента от неговите 10,2 милиона посетители годишно (преди пандемията) идваха най-вече за да видят "Мона Лиза". Инженерът и изобретател Паскал Кот бил помолен от музея да сканира картината с помощта на изобретената от него камера, която успя да заснеме платното под слоя маслена боя. С помощта на мултиспектрален анализ той открива изненадващи подробности, които биха могли да разбият някои предишни мнения за забележителната творба, съобщава Artnwet.

Новота високотехнологично проучване на „Мона Лиза“ показва, че ренесансовият майстор е създал картината, използвайки неизвестна досега подготвителна скица. Слабите следи от подрисунка с въглен, видими благодарение на мултиспектралния анализ, са доказателство за използването на техниката spolvero, при която художникът пробожда малки дупчици в картона по очертанията на предварителната рисунка и използва въглен на прах, за да я пренесе от картона на платното.

Ученият е работил по откритието, публикувано в Journal of Cultural Heritage, повече от 15 години. Кот сканира „Джокондата“ в Лувъра през 2004 г. и прекарва следващите години в изследване на получените над 1650 изображения. 

„Лувърът ме покани, защото изобретих нова много чувствителна мултиспектрална камера със свръхвисока разделителна способност“, коментира Кот в имейл до Artnet News. Неговият новаторски метод на усилване на изображение е в състояние да открива отразена светлина на 13 дължини на вълната, надграждайки възможностите на инфрачервената фотография, която преди това е била от съществено значение за откриването на невидими с просто око детайли, скрити под живописна повърхност.

Откриването на подготвителна рисунка, пренесена чрез spolvero, поражда големи надежди, че някъде все още може да съществува хартиена рисунка на Мона Лиза от ръката на Леонардо. Тя ще е в малко по-различна поза, тъй като подрисунката показва, че художникът е направил корекции в крайния вариант.

Изданиетот отбелязва също, че картонът може да е бил използван и за създаване на други копия на картината - като например версията собственост на музея „Прадо“ в Мадрид.

Изследването на Кот разкрива и други неизвестни досега подробности. Например нещо, което изглежда е фиба над челото на Мона Лиза - а подобни украшения не са се използвали във Флоренция по време на създаването на картината. Според изказване на Кот пред „Експрес“ фибата може да е знак, че картината не е била портрет, а алегорично произведение или изображение на „нереална жена, богиня“.