Режисьор: Николай Урумов
Участват: Ивайло Калоянчев, Кирил Ефремов, Явор Борисов и други

Цялата палитра от човешки взаимоотношения и чувства виждат претворена зрителите в спектакъла "Провинциални анекдоти" от руския драматург Александър Вампилов. Премиерата се състоя преди дни в Сатиричен театър "Алеко Константинов", а постановката е дело на актьора Николай Урумов. Като израз на носталгията си по изгубените духовни ценности той е преименувал хотел "Тайга", където изцяло се разиграват събитията, в "Тъга". Оглеждайки се в Стая № 210, където ни пренася сценографът Кирил Наумов, дотолкова не откриваме в нея нищо отличително, че я възприемаме като коя да е друга хотелска стая в коя да е точка на земното кълбо. 
И действително, в хода на сюжетното действие тя се превръща в микромодел на света, където "дефилират" страхът, недоверието, невежеството, кариеризмът, интригантството, страстта. Мнозина се припознават в образа на управителя Калошин, изправен пред дилемата как човек да си запази авторитета, без да превиши правата си. Нещо гоголевско привнася умело в облика на героя си Явор Борисов, който основателно намира, че персонажът му се родее с градоначалника в комедията "Ревизор". Силвия Лулчева, която отскоро е в редиците на Сатирата, прави поредна силна роля като невярната съпруга на Калошин. Много колорит внася изпълнението на Албена Михова, която гледаме в кожата на камериерката Муза Хананова. Въпросната е типичен представител на онова войнство от хора, преливащи от самочувствие, че винаги са една крачка пред другите в предвиждането и оценката на събитията. Героят на Иван Панев пък израства в нарицателно на обезценената човешка доброта, на която другите отвръщат вместо с благодарност с недоверие и дори враждебност.
За подчертаната физиономичност на спектакъла особено допринася решението актьорите да се включат в разказването на анекдоти от първо лице. Между двете действия - "История с метранпаж" и "Двайсет минути с ангел" - докато сценичните работници сменят декорите, те се изтеглят на първа линия, в непосредствена близост до зрителските места. Историите на някои от тях звучат действително анекдотично. Например тази на Мартин Христов ни разсмива с детските му лудории при баба на село, където едно лято успял да изтъргува колелото си на двама души едновременно. Дълбоко личната история на Силвия Лулчева пък изпълва със сълзи не само нейните очи. Кога в роля, кога импровизирайки, актьорите зачекват и по-социални теми. Фриволно хвърлят мост към родната ни действителност, подмятайки за шашмите с инвалидните пенсии и за кражбите в държавата.  
Следващите представления се играят на 27 февруари, както и на 10 и 23 март.

*Реплика от спектакъла.