По френски елегантна живопис представя художникът Момчил Георгиев в изложбата си Bonjour Paris, която може да се види до 20 октомври в столичната галерия „Стубел“ на ул. „Коста Лулчев“ 2В.
Първата среща на Момчил с Париж е през 2006-а. Шестнайсет години по-късно той се завръща в града на светлините, на любовта и на греха, но този път открива очарованието на ранните парижки утрини. Затова именно мисълта на писателя Ървинг Стоун „Не познава Париж този, който не го е видял в ранното утро“ е избрал художникът за мото на изложбата. Той се наслаждава на безбройните лампички в миговете преди „слънчевата колесница да се възкачи на небосклона“, на избледняващата светлина в минутите на безвремие, преди нощта да отстъпи царството си на яркото дневно небе.
„В минутите преди изгрева обичам да наблюдавам кафеджиите, които метат тротоарите, да усетя аромата на прясно изпечен хляб и кроасани, да следвам зелените камиони, които мият улиците и оставят блестящи следи след себе си или пък куция черен лабрадор Пако, който с радост поема на утринна разходка. Да крача бавно по мостовете и улиците, съзерцавайки раждането на новия ден, да наблюдавам как Сена прегръща островите, а тъжните улични лампи тихо гаснат. И отнякъде долита нежният глас на Брижит Бардо, която пее Le soleil“, споделя Момчил.
Художникът представя 14 живописни платна, създадени през последната година. Новите му работи на вид се различават от познатия и разпознаваем стил на автора – „пресечените“ лица, уловени в състояния на разполовеност, впечатляващи със застинала и едновременно с това трептяща тревога. „В „репортажите“ от парижката разходка – серия, подготвена по време на престоя на художника в ателиетата на Cité des arts, Георгиев развива тематичния спектър и на пръв поглед сменя жанра. Композициите, обсипани с отражения и отблясъци, игри на светлината в пъстър мрак, постигат сходен ефект на напрежение, причинено от нови визуални форми на нарушена цялост. В елегантния психологически шантаж на окото по един особен и дори мистичен начин се разгръща специфичното усещане, познато от разполовените портрети“, коментира Йово Панчев, доктор по психология на изкуството.
Момчил Георгиев е роден през 1974 г. в Пловдив. Възпитаник е на Средното специално художествено училище за сценични кадри в родния си град, а през 1998 г. завършва металопластика в Националната художествена академия, но работи предимно в сферата на живописта. Има над 15 самостоятелни изложби, както и участия в множество групови експозиции и проекти. Носител е на редица отличия, сред които и наградата на СБХ от Националната изложба за изобразително изкуство, Сливен (2021). Творби на Момчил Георгиев са притежание на Националната художествена галерия, фондацията „Св.св. Кирил и Методий“, колекцията за съвременно изкуство на М-тел и др.
