Художниците Николай Панайотов и Лариса Илиева се представят с обща изложба в столичната галерия „Нирвана“. През последните десет години двамата имат 7 съвместни експозиции в България, Франция и САЩ. Панайотов е учи стенопис в НХА, където след завършването си през 1983 г. става преподавател. От 1990-а живее и се изявява като живописец във Франция. Там среща и настоящата си съпругата Лариса Илиева, също художник. А у нас (и по света) Николай доби допълнителна популярност и с декорите и костюмите към постановката на Пламен Карталов на Вагнеровия цикъл „Пръстенът на Нибелунга“.
Семейната двойка разпределя времето си между Париж и севлиевското село Стоките, където използват триетажната сграда на бившето училище като ателиета и изложбена зала. Изглежда контрастът между милионния мегаполис, световен културен център, и селцето в рамките на националния парк Централен Балкан, останало с население под 200 души, действа вдъхновяващо на артистичния тандем.
Настоящата изложба "Версай" включва 29 платна — 14 на съпругата и 15 на съпруга, сред които и един триптих. Изкуството на Панайотов е по-иронично и понякога непочтително към шедьоврите на живописта - две от най-мащабните му платна са своеобразни кавърверсии на "Свободата води народа" на Дьолакроа. В изложбата разпознаваме реплика и на друга популярна и загадъчна картини в Лувъра - "Габриел Д'естре и нейната сестра", на неизвестен художник от школата във Фонтенбло, посветена на прочута метреса на Анри IV. В останалите си картини Николай Панайотов показва свободни интерпретации в пакостливия дух на импресионизма, които нарушават всички закони на анатомията, събирайки хора, животни и обекти в чудновати същества, родени от въображението му.
Платната на Лариса Илиева са по-декоративни — „Просто ми хрумна, че мога да направя нещо като малка заигравка с френския гоблен, символ на аристократичните замъци от XVII и XVIII век, като вкарвам различни текстилни материи в някои от картините“, казва тя. Текстилните нишки са апликирани така, че на пръв поглед са трудно различими от мазките и напластяванията акрилна боя. Бароковото струпване на флорални мотиви и декоративни елементи създава абстракционистка атмосфера, от която изненадващо се подава някоя романтична рисунка на женско лице, фигура или ръце, вдъхновена от изящната елегантност в изкуството на Антоан Вато.
И двамата художници са големи почитатели на френската култура и смятат, че доколкото човешката история се движи на цикли, интерпретациите на миналото дават интересни възможности за отразяване на съвременните проблеми. "Например егоцентризмът от времето на Луи ХIV, казал "Държавата, това съм аз", може лесно да бъде забелязан и у някои съвременни лидери, които постоянно повтаря "Аз построих…", "Аз направих…", казва художничката и уточнява, че няма предвид конкретно само Франция.
В галерия "Нирвана" двамата автори, обединени от интереса си към историята на френската култура, и кураторката Христина Бобокова водят чрез картините си диалог, посветен на проблемите на съвременността. Изложбата ще остане в салона на ул. "Ангел Кънчев" 17 до 11 ноември.
