Изложба на известния визуален артист Калин Серапионов, наречена "Пред очите ни", представят Националната галерия и "Инс Артс". Откриването е днес от 18.00 часа във филиал Двореца, където експозицията ще остане отворена за посетители до 15 декември. Куратор е изкуствоведът Яра Бубнова, директор на НХГ.
Сред най-утвърдените художници в България, Калин Серапионов е плътно свързан с разгръщането на потенциала и развитието на огромните възможности на видеото в изкуството. Интересът му е съсредоточен върху способността му да задържа внимание, да формира образ и да произвежда съспенс без наративни похвати и литературност на сюжета.
Серапионов се посвещава на видеото още през 90-те години на ХХ век, изучавайки самостоятелно възможностите на камерите с магнитна лента и VHS-формата. Днес стъпва уверено в пространството на дигиталните технологии с подчертано критично отношение към клишетата, които се проявяват при масовата им употреба. В творбите си Серапионов изследва различни модели на общуване и човешки отношения, на общности, характери, поведение и взаимовръзки. Произведенията му грабват погледа и го задържат задълго, предизвиквайки понякога състояния, подобни на медитация. Цялостният образ е генериран чрез тънко режисиране на действието и поведението в кадър, свръхпрецизна работа с камерата и видеомонтаж, специално изградена аудиосреда.
Изложбата "Пред очите ни" е изградена специално за традиционната архитектура на Двореца. Тя носи ретроспективен характер и представя някои от емблематичните творби на Калин Серапионов. Сред най-ранните е скандално-ироничният видеофилм "Музеят – причина за среща и запознанство" (1997), заснет преди почти 30 години в сградата, приемаща сегашната експозиция.
Аналитичната "трилогия" – приятелската закачка в "Топлата супа и моята домашна общност" (1998), стриктната фронталност на портретите в "Основното ястие" (2006) и бароковата пищност на "Десертът (с черешката на тортата)" (2020), формират не само групов портрет в развитие на местната професионална общност, но и отразяват влиянието на технологичния растеж върху представите й за себе си.
Градът често е герой във видеопроектите на Калин Серапионов. "Нали разбираш?" (2004) представя троен портрет – на двама души, чийто телефонен диалог не успява да стане общуване, доминиран от нападателния трети – градската среда. Наблюденията му над статиката на сградите и динамиката на минувачите задават зрителския съспенс в "1719D" (2006-2007). В In Addition (2008) той анкетира случайни минувачи: "Какви са ви надеждите?" и коментира сантименталните им човешки очаквания чрез полагане на мониторите с видеомонолозите в контейнери за боклук. В "Колкото далеч, толкова близо" (2012-2013) агресивният визуален шум на светлинната реклама е съпоставен с вечно хипнотичното лунно затъмнение.
Отдавайки почит на класическото си художествено образование, авторът включва в изложбата и портрет, и абстрактна композиция. Според традициите на модернизма, сюжетът на портрета е подробно отразен в названието му – "Руса жена с червена рокля и ярко червило говори по телефона и пуши цигара" (2016), и постига мечтан още от футуристите образ на движението динамика – със запис на вълновия обхват на цветовата графика, триизмерни криви и общуване чрез езика на предпочетената видеотехнология. Абстракцията Used/Loosen (2022) е постоянният танц на случайността, композиран и фиксиран от художника на повърхността на мониторното "платно".
Калин Серапионов e роден през 1967 г. във Враца. Завършва Националната художествена академия през 1996-а. Занимава се с видео от края на 90-те. Участвал е в множество изложби у нас и по света, сред които Manifesta 4, Франкфурт (2002); Blood & Honey, Essl Museum, Виена (2003); In the Gorges of the Balkans, Kunsthalle Fridericianum, Касел (2003); Heterotopias, 1-во Солунско биенале (2007); Sounds & Visions, Музей за съвременно изкуство, Тел Авив (2009); Indefinite Destinations, DEPO, Истанбул (2010); Site Inspection, Музей "Лудвиг", Будапеща (2011); Grammar of Freedom / Five Lessons, Гараж, Москва (2015); Festival of the Regions 2019 – Social Warmth, Перг, Австрия; Shooting Ghosts, Blinkvideo.de (2020-2021); Farce – the Way We Live, Curated by Виена, галерия "МАМ" (2021); Self-splaining (a Triumph of Empathy), Манифеста 14, Прищина (2022); Времето е сега, Мала станица – Национална галерия на РС Македония (2023). Негови творби са притежание на СГХГ, Художествения фонд на МВнР, частни колекции в България и чужбина.
