Изложба „Бялата светлина“ – скулптури и рисунки на художника Зиятин Нуриев, представя до 27 октомври столичната галерия „Арте“ на ул. „Бузлуджа“ 31.

Изминали са 40 години от първата пластика, наречена от Зиятин Нуриев „Бяла светлина“ (ХГ Кърджали). Предишната година е направил „Сън“, следващата година създава „Безмълвие“, и двете показани в Националната галерия. Оттам насетне се появяват десетки творби, най често наречени „Маска“, в които той, чрез лика, изследва състояния, простиращи се между стаената скръб, медитативното вглъбяване и херметичното игнориране на околния свят.

Сега в галерия „Арте” имаме възможността да се докоснем до неговите последни чувствания на силата на мълчанието като средство за общуване, като стаен вопъл, като зов за съпричастност, като умъртвяване на времето, като стих отвъд словото, като звук от плясъка на една длан.

„Както бялата светлина съдържа в себе си всички цветове, така и безизразната маска, каквито на вид са моите маски, съдържа в себе си всички изрази и състояния на човека“, казва Зиятин. „Ще приема, ако става дума за лишения от злоба, завист, гняв и самомнителност Човек“, репликира изкуствоведът Красимир Илиев.

„Подозирам, че къртейки сивия базалт през далечната 1983 година, в появилата се женска глава, е усетил деликатните трептения на притихналото, смълчано, лишено от устни, безмълвно, криещо чувствата си и поради това излъчващо светлина – човешко същество, от което струи святост“, анализира маските на Зиятин Нуриев изкуствоведът.

Изваяни с несравнима нежност, те ни предизвикват да ги докоснем, за да се убедим в тяхното мистериозно присъствие, в тяхната реална нереалност. Направени от различни материали – базалт, бронз, теракота, те ни убеждават в призрачността на материята, в привидната истинност на теориите, в недоловимостта на дълбоките чувства, в крехкостта на копнежите, в несломимостта на духа, категоричен е Красимир Илиев.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.