В Националния археологически музей тази вечер отвори врати изложба, посветена на 105-годишнината от откриването на уникалния некропол при Требенище край Охрид. Изложбата е резултат от съвместната работа на археолози от НАИМ към БАН, Археологическия музей на Република Северна Македония, Националния музей на Сърбия, Института за защита на паметниците на културата и музей – Охрид, а също и благодарение на доброто партньорство между културните и научните институции на трите държави.
Изложбата е под патронажа на Министерството на културата. „Вълнувам се много, защото тази знакова изложба ще представи изключителни културни ценности, които никога досега не са гостували в български музей, а са важна част от историята, формирала общата ни балканска идентичност. За българското Министерство на културата е въпрос на чест да подкрепи осъществяването на тази дългогодишна обща мечта на цели три страни. Находките от Требенище са ценни в много различни аспекти и продължават да носят добавена стойност на живота ни днес – сплотяват ни в общата ни работа да градим общо бъдеще и да пазим своята идентичност на приятелски балкански страни“, коментира министърът на културата Кръстю Кръстев. Требенище е послание от миналото, което ни напомня в настоящето, че общочовешките ценности, които споделяме, ни правят еднакви в многообразието, подчерта той.
„Откриването на изложбата в София е дългоочаквано събитие. Работим съвместно по този проект от 2017 г. За първи път в България показваме находки от Требенище от трите държави. Щастлив съм, че проектът беше оценен и подкрепен на държавно ниво“, сподели доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН.
През 2019 г. изложбата е представена пред широката публика в Скопие. По силата на споразумението за сътрудничество между трите музея – НАИМ, НИАМСМ и Националния музей на Сърбия, тя ще бъде в София до март 2024 г. и в Белград през 2025 г. В изложбата са включени предмети от некропола, които никога преди не са излагани заедно.
Некрополът край с. Требенище, на 14 км от Охрид, е открит случайно от българските войски при пътно строителство в края на Първата световна война през пролетта на 1918 г. Първите пет гроба са разкопани от български офицери, които предават находките на българската администрация в Охрид. По-късно българската държава успява да изпрати археолога Карел Шкорпил, който проучва гробове 6 и 7. В гробовете са били погребани воини с тяхното снаряжение, инсигнии (отличителни знаци) от злато, сребърни и бронзови съдове, накити от сребро и др. Предметите датират некропола във втората половина на VI в. и V в. пр. Хр.
Голяма част от находките от първите седем гроба днес са част от постоянната експозиция на Националния археологически музей в София. В изложбата са представени и новореставрирани находки. От сръбска страна са показани находки от проведените от проф. Никола Вулич през 30-те години на XX в. археологически проучвания. Македонската страна показва находки от теренни проучвания в периода 1953-1954 и от 1972 г., както и гробни находки от некропола при Горна Порта от град Охрид, открити през 2002 г.
Експозицията е придружена от постерна изложба, представяща историята на проучванията, както и от печатни издания на български и английски. Тя може да бъде видяна от 10 октомври 2023 г. до 24 март 2024 г.
Требенище е мистерия на 2500 години. Поколения археолози се опитват да разкрият историята на незнайните аристократи, погребани край Охридското езеро през 6-ото столетие преди Христа, посочват организаторите на изложбата.
Требенище е най-известният архаичен некропол на Балканите: 13-те изключително богати гроба му спечелват прозвището Долината на златото и вече 105 години разнасят славата му по света.
Ето и най-интересните експонати в експозицията:
Погребална маска, направена от тънък златен лист. Устата и очите са затворени, а над носа е изобразена пчела. Заедно с маската в гроба са открити голямо количество предмети, изработени от злато, сребро и бронз в съчетание с шлемове и други типове въоръжение. Може да се предположи, че маската е принадлежала на цар или владетел на обширна племенна общност.
Златна пластина с формата на ръка с пръстен. Златната ръка има символично значение – защита на най-незащитения физически изпълнител на „повелите на духа” на високопоставения покойник. Ръката е с пръстен на безименния пръст. Изработена е реалистично и е украсена с хоризонтален фриз от „плетеница“ в долната част.
Бронзов кратер с волути, определян като един от шедьоврите на древната торевтика (артистична металообработка). Към шията на разкошно декорирания съд от всяка страна са апликирани по три масивни фигури на крави с фронтално обърната глава, а долната част на дръжките е оформена като крилати горгони, чиито фигури преминават от кръста надолу в двойка змии, пълзящи по раменете на кратера.
Златен нагръдник, направен от един цял лист злато. В краищата има по два малки отвора за пришиване. В средата е разположен кръгъл медальон с два лъва. Украсата включва също розети, лотосови цветове и точки. Имайки предвид, че някои от мотивите се появяват и при други предмети, археолозите предполагат, че е използвана матрица от дърво. Златният нагръдник е сред символите на висок социален статус и неговият притежател несъмнено е бил представител на елита.
Златни зарчета от Музея на Охрид. Те са кухи, изработени от тънък златен лист с щамповани малки кръгчета върху страните.
