Нови 5 месеца отсрочка ще получат фирмите, които използват софтуер за управление на продажбите - т.нар. СУПТО, за да го приведат според изискванията на НАП, ако приемат плащания в брой или други платежни инструменти, за които се изисква издаване на касова бележка.

Това става ясно от поредните изменения в Наредба 18 за касовите апарати и отчитането на продажбите, публикувани на сайта на финансовото министерство за обществено обсъждане.

Промените отразяват голяма част от исканията на бизнеса, който повече от две години се бори с финансовото министрество и НАП, за да направят наредбата по-разбираема и изпълнима. След заплаха от протести се наложи личната намеса на премиера Бойко Борисов, който заръча на приходната агенция и на финансовия министър Владислав Горанов да не задействат новите правила, докато не се изчистят противоречията.

На последната си среща с ресторантьорите през май Борисов им обеща наредбата да влезе в сила от март 2021 г. Според публикувания проект на сайта на финансовото министерство срокът, който се дава на бизнеса да приложи разпоредбите за касовите апарати и софтуера към тях, е 31 декември 2020 г. 

НАП няма да разглежда програмите за фактуриране и за проследяване физическото движение на стоки или услуги като част от софтуера за управление на продажбите в търговските обекти, т.нар. СУПТО, става ясно от промените. Прецизирана е и дефиницията за СУПТО, така че да няма неясни и противоречащи си моменти, които до момента пречеха на програмистите да изпълнят изискванията към софтуера. Ясно се посочва също така кой момент се смята за начало на продажбата – друг неясен момент. Регламентиран е крайният момент за издаване на фискален бон. Предлага се облекчаване на реквизитите на фискалните бонове.

Редица отстъпки получават и електронните магазини. Тези, които приемат плащания с дебитни и кредитни карти ще може да управляват от търговския си обект и продажбите си чрез електронния магазин. Това досега не беше предвидено от наредбата и създаваше големи проблеми е-търговците, които трябваше да имат два отделни софтуера за търговския обект и за електронния магазин. Заради тези проблеми много е-търговци се отказаха от разплащане с банкови карти и преминаха само към банкови преводи и пощенски паричен превод, което доведе до оскъпяване на услугата и неудобство за потребителите.

Променят се изискванията по отношение на момента на генериране на уникален номер на продажбите (УНП). Регламентиран е и моментът на генериране на УНП в случаите на доставки с непрекъснато или повтарящо се изпълнение. Прецизират се и неясни до момента изисквания за документите, които фирмите издават, когато приемат плащания чрез пощенски паричен превод. 

Туроператорите, които ползват посредници за предлагане на услугите в интернет, ще подават към НАП данни само за посредниците, с които имат сключени договори, а не за сайтовете. Дават се нови разпоредби за продажбите на допълнителни стоки и услуги в хотелите, при които клиентът само поема задължение за плащане.

Както вече писахме, удължава се срокът, в който фискалните устройства да могат да работят при неизправност на връзката и невъзможност за предаване на данните от фискален бон. Вместо 24 часа, този срок ще бъде 72 часа, което ще даде повече време за поправка на неизправността, без да има заплаха за блокиране на софтуерите на фирмите от НАП.

Други промени засягат частичните плащания, отложеното плащане, използване на СУПТО от комисионер или довереник, работата в тестова среда, кое се смята за нова версия на софтуер и др.

Отразени са около 2/3 от дадените общо 105 предложения на бизнеса, обяви преди време изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова, която заедно с министъра на финансите Владислав Горанов се срещна с представители на отделните браншове.