66% от учителите и директорите настояват за мандат на управленческата длъжност в образователните институции. Това сочи национална анкета сред 8000 учители и директори на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", целяща да проучи политиката по подбор, задържане и мандатност на директорите в системата.
Според профсъюза данните показват недвусмислено, че дебатът е актуален и значим за предучилщното и училищно образование въпреки наближаващите избори. Именно заради тях темата бе подета за пореден път - този път от Синдиката на българските учители, откъдето преди дни попитаха членовете си дали все още подкрепят въвеждането на мандатност на директорите с оглед оформяне на позицията им в меморандум, който да се предостави на политическите партии. Темата моментално разбуни духовете сред директорите, които реагираха остро срещу политизирането й.
"Актуалността на този отдавна започнал дебат се катализира не заради приближаващите избори и не заради атестацията на директорите на образователни институции (училища и детски градини), която ще започне тази година. Това, че тази политика става толкова обществено интересна, е заради силно полярните позиции на различните заинтересовани за механизма по подбор и времетраене на най-голямата публична управленческа длъжност", казва председателят на синдиката д-р Юлиян Петров. По думите му гласът на учителя и неговите организации, който е най-заинтересован от тази политика, традиционно не е водещ, а позицията на парламентарната комисия по образование, от която зависи промяна на училищния закон в съответствие с предложенията на специалистите, е "съвсем неузряла, за да намали общественото усещане за политическо лобиране към тази длъжност".
"По фундаменталния въпрос дали да бъде мандатна директорската длъжност, българските учители казват „да“, а българските политици казват „не“", посочват от синдиката. Относно утвърдителния отговор на учителите мнението на синдиката е, че "приоритетът учител в управлението на един директор е силно пререден от обществените институции, от политическите и обществени влияния, от родителските набези и дори медийните фокуси към управленческите модели". Защо политиците казват „не“ на мандатността - защото, ако е „да“, политическите лобирания и влияния ще отстъпят на професионализма и естественото кариерно израстване, заключават от синдиката.
66.1% от респондентите учители, директори и заинтересовани лица настояват за мандат на управленческата длъжност в образователните институции, показват резултатите от проучването. Според анкетата е недвусмислен и следващият отговор за броя на евентуалните мандати - само 1.5% от участниците отговарят, че сегашният формат е отличен. 45.6% от анкетираните заявяват, че броят на мандатите не трябва да бъде ограничаван, но да се прави атестация с участието на синдикатите на 4 години, като от тази атестация да зависи продължаването на договора. "Този отговор не е лишен от съдържание, защото създаването на добър директор изисква време. Още повече, изградените добри директори не би трябвало да се губят от системата", посочва Петров. Останалите 19% от отговорилите смятат, че директорът трябва да има само 1 мандат, а 33.9% са за 2 мандата.
Само 26.6% от участниците смятат, че изискването за 5 години педагогически стаж, което е сегашната практика, са достатъчни, като доминира мнението (34.7%), че кандидат-директорите трябва да имат поне 10 учителски години. 34% от респондентите смят, че за да станеш директор, трябва да си минал задължително през кариерните длъжности „Старши“ и „Главен“ учител. 61.6% от респондентите смятат, че висше педагогическо образование - магистър е достатъчно за кандидат-директорите, но 35.2% смятат, че кандидатите трябва да са учили в специалност "Управление на образованието".
По въпроса за управленческия опит аудиторията е разделена, като 51% смятат, че не е необходим такъв, но 49% смятат, че желаещите да станат директори трябва да имат стаж като заместник-директор или друга управленческа длъжност в образователната институция. По въпроса за участието на представителните синдикати в комисиите за назначаване на директори 79.3% са категорични, че такова участие е наложително. Любопитен е и последният въпрос - цели 82.5% от респондентите са убедени, че има лобиране на политически партии при избор на директори на образователни институции.
