Българската академия на науките влезе в остър сблъсък с просветния министър Красимир Вълчев след отказа на правителството да осигури средства за ръст на заплатите на учените по подобие на тези в университетите. За следващата година вузовете получават безпрецедентно увеличение от 66 млн. лв., с което запатите по места ще могат да се вдигнат с 50-60%. Кабинетът не прие аргументите на БАН, че това е дискриминация спрямо младите учени, които ще останат далеч от колегите си в университетите, а просветният министър Красимир Вълчев в прав текст заяви, че в академията може и да не се работи.
"В БАН всички знаем, че може и да не работиш. В последните години най-силно е увеличено финансирането на БАН. Нека да видим какво ще направят с увеличението от 13 млн. лв. за следващата година- дали ще увеличат пожизнените възнаграждения на академиците или минималните възнаграждения на младите учени", обяви Вълчев при сключване на споразумение с вузовете и синдикатите във висшето образование за отпуснатите извънредни пари за сектора. С тях инималната основна заплата за асистентите в университетите ще се увеличи на 1300 лв., минимумът за главен асистент става 1400 лв., за доцент - 1500 лв., за професор - 1600 лв. Тези минимални нива са без надбавките, които се получават за прослужено време, извънреден хорариум и др. На този фон БАН получава увеличение в бюджета си от 12, 2 млн. лв., които според академията е крайно недостатъчно. С това финансиране основните заплати на асистентите в БАН ще достигнат 832 лв. - силно под минималната стартова учителска заплата от 1260 лв. и основната заплата на колегите им асистенти във вузовете от 1300 лв.
Парламентът не се вслушва в аргументите на БАН и при окончателното приемане на бюджета за 2021 г. субсидията остана 117,8 млн. лв., а споразумението с университетите даде повод за ново разпалване на спора. Много остро изказване направи и Лиляна Вълчева от синдикат "Висше образование" към КНСБ. "Да отидем сутрин рано и късно вечер в университет и в БАН и да видим къде се работи", изтъкна Вълчева. 13-те милиона за БАН щели да отидат за 6000 учени, а 66-те милиона - за 22 700 преподаватели и 140 000 студенти. Сметките показват, че парите на глава учен са по-малки от тези за преподавател.
Вчера председателството на БАН излезе с позиция, с която индиректно обвини просветния министър в манипулация и умишено разделяне на съсловието.
"По повод на разпределението на бюджета на БАН, министърът на образованието и науката е цитиран да казва „дали (разбирай в БАН) ще увеличат пожизнените възнаграждения на академиците или минималните възнаграждения на младите учени“. Бюджетът на БАН, одобряван от Министерския съвет, от няколко години се прави по установен списък от дейности, като за всяка дейност е определена съответна сума. Средствата за възнагражденията на академиците и член-кореспондентите в бюджета на БАН, които произтичат от Постановление на Министерския съвет, са отделени от средствата за трудови възнаграждения на служителите на Академията, включително на младите учени. Необходимо е да подчертаем, че БАН не може да прехвърля свободно средства между двете дейности. Считаме, че цитираните по-горе думи на министъра противопоставят една група от учени на друга, което категорично отхвърляме. Нека отбележим, че повече от половината от академиците и член-кореспондентите не са от БАН, а от висши училища и културни институции", написаха от академията. Оттам изразяват и категорично несъгласие с позицията на министъра, че в БАН може и да не се работи.
"През тази година учените от БАН демонстрираха изключителна активност в появилата се пандемия, като по своя инициатива и напълно доброволно подпомогнаха държавата в битката с Ковид-19. От многобройните дейности нека само споменем, че учени от БАН бяха на първа линия в болница „Пирогов“ в най-активните месеци на пандемията. Затова изречените от нашия принципал думи са незаслужена обида за учените и служителите на БАН, както и за самата Академия – най-старата организация в новата българска история със 151-годишна история и произвеждаща основната част от международновидимата продукция на страната", пишат още от БАН.
АРГУМЕНТИ
Министърът на образованието коментира преди дни пред "Сега", че БАН не са пренебрегнати - субсидията за академията е с 12% по-висока от м.г. и позволява увеличение на възнагражденията с над 10% (колкото е предвидено за останалите бюджетни сфери). Освен това бюджетът й е сред тези, които позволяват най-висок ръст на възнагражденията от останалите бюджетни организации. "Въпрос на БАН е как ще разпредели парите и дали ще реши да увеличи възнагражденията на младите учени или на член-кореспондентите", каза той. По думите му увеличените бюджети на вузовете (с които те трябва да увеличат минималните асистентски заплати до 1300 лв. ) се дават срещу ангажимент на университетите - да увеличат ангажиментите на студентите, да увеличат извънаудиторната заетост на преподавателите, да оптимизират програмите и т.н. (условията ще се запишат в акт на МС), докато при БАН не може да се нормира "научната" работната заплата. При университетите субсидията е допълваща и е за образование, докато БАН прави наука. (субсидията на БАН е съизмерима с тази на висшите училища, просто би БАН има изоставане от предходните години).
ПОДКРЕПА
С изрична позиция по темата излезе и Лиляна Вълчева от КНСБ. "Най-голямата ни гордост следва да бъдат младите колеги, като Красимир Вълчев, които
в работа доказаха, че искат, знаят и могат да правят образователни и научни политики, ориентирани в полза на икономиката, пазара на труда и обществото, а още по-ценен е фактът, че той има куража, знанията и уменията да ги отстоява! Нашият министър проявява разбиране и има рефлексия към чуждите мнения, разпознава стереотипите, не приема стигмите и езика на омразата и осъзнава факта, че всяко активното участие в процеса на промените е полезно и по-лесно се реализира с помощта на колеги и повече съмишленици, или група професионални представители, каквито сме работещите във ВУ и БАН", написаха от синдиката.
