Сребърен и бронзов медал спечелиха български ученици на Европейската олимпиада по експериментални науки EOES 2023, която се проведе в столицата на Латвия - Рига, съобщиха от МОН.
Състезанието е наследник на Олимпиадата по природни науки на Европейския съюз, която има вече 19 издания. Тази година участваха 45 отбора - по два от 22 държави-членки на Европейския съюз и един гостуващ от Украйна. Всеки отбор се състои от трима ученици на възраст до 17 години. Учениците от нашите отбори са класирани за участие въз основа на националните олимпиади по химия и биология и на националното Есенно състезание по физика. Това спомага за успешното решаване на комплексните мулти- и интер-дисциплинарни изследователски задачи, които се дават на EOES.
Отборът на десетокласниците Лора Лукманова (с профил физика) от Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски“, Стоян Добрев (химия) и Александър Владимиров (биология) - и двамата от Национална природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“, беше награден със сребърни медали. Бронз заслужиха десетокласниците Рая Шикова (физика) от ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово, Стефан Спасов (химия) от Софийската математическа гимназия и Александра Николова (биология) от ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ в Бургас.
В първия състезателен ден учениците решаваха задачи, вдъхновени от предстоящия през лятото фестивал на песните и танците на Латвия. Те изследваха калоричността на различни храни, как енергията от храната достига до мускулите, за да можем да танцуваме, и анализираха ролята на ензимите в мускулния метаболизъм. Освен това описваха и създаваха източници на звук и резонатори като модел на ларинкс и устна кухина, за симулация на гласни звукове, с което симулираха възпроизводството на човешка реч и нейното разпознаване.
Във втория тур задачите бяха посветени на възможностите на високотехнологични парникови съоръжения за хидропонно отглеждане на краставици. Изследванията при тази задача бяха насочени към определяне на параметрите на водата и подхранващия разтвор, изследване на движението на водата в растенията, моделиране на хидропонната система и изследване на нейните параметри за отглеждане на краставици по възможно най-ефективен начин.
Ръководители на българските участници бяха д-р Христина Андреева (физика, координатор за България, СУ „Св. Климент Охридски“ и Институт по електроника на БАН), д-р Калина Пачеджиева (биология, СУ „Св. Климент Охридски“) и Владимир Цветков (химия, ЧСУЧП „Абрахам Линкълн“).
