Догодина разходите за пенсии у нас за пръв път ще надхвърлят 10 млрд. лв. В проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване са заложени 10.576 млрд. лв. За сравнение в бюджет 2019 разходите за пенсии бяха 9.988 млрд. лв., но очакваното изпълнение е 9.847 млрд. лв. Предвидените средства са със 729.1 млн. лв. повече, което е ръст от 7.4% в сравнение с очакваното изпълнение на разходите за т.г.
Най-голям принос за увеличения бюджет има заложеното осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2020 г. с рекордните за годините на Борисов 6.7%. Това ще струва 359.5 млн. лв. За целогодишното изплащане на увеличението от 1 юли т.г. с 5.7% ще отидат 272.3 млн. лв. Таванът на пенсиите, който остава 1200 лв. и догодина, ще струва 74.8 млн. лв. За правото на хората да изберат да се пенсионират по старата методика са предвидени 14 млн. лв. допълнително. Естественият ръст на разходите заради по-високите размери на новите пенсии в сравнение с прекратените е оценен на 22 млн. лв. Икономията от поредното затягане на условията за пенсиониране е оценена на 13.5 млн. лв.
Зад големите числа обаче не стоят промени, които ще се усетят чувствително от възрастните. От 1 юли 2020 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще стане 234.13 лв. при 219.43 лв. сега. Социалната пенсия за старост се увеличава от 132.74 на 141.63 лв. Средният размер на пенсията на един пенсионер ще достигне 412.28 лв. при очакван среден размер за тази година от 381.74 лв. Реалният ръст на пенсиите ще бъде 5.8%, ако се запази прогнозираната стойност на инфлацията от 2.1%.
В първия си коментар за бюджета, чийто проект към момента се разпространява само неофициално, социалният министър Бисер Петков предупреди, че 6.7% не е окончателен процент. Пред БНР той коментира, че при промени в осигурителния доход и инфлацията формулата за индексация ще бъде коригирана. „Можем да приемем, че тези 6.7% са разчетни, за да могат да бъдат осигурени необходимите средства за следващата година“, обясни той. Самият министър обяви наскоро, че осъвременяването догодина ще е с 6.6%.
По отношение на болничните Петков обясни, че начинът на изплащане се запазва поради липсата на консенсус за промяна. „Явно към момента нито едно от предложенията, които бяха направени от работодателски организации, знаете, че имаше и законопроект в НС по тези въпроси, не постига този компромис, който явно трябва да бъде постигнат, за да има промяна, и затова промяна в проекта не е предложена“, каза той.
Както вече стана известно, догодина не са планирани сериозни промени в осигуровките и в размера на обезщетенията. Увеличението на минималната заплата обаче ще вдигне и минималните осигурителни прагове, като средното увеличение е 5.4%. Към момента в проекта липсват и сериозни промени в законодателството, които обикновено се прокарват с преходните и заключителни разпоредби.
ГЛЕДНА ТОЧКА
Нови конфликти и нарастващо напрежение в социалната сфера, породени от ненавременно решаване на натрупалите се проблеми, предвижда за следващата бюджетна година бившият социален министър и директор на Балканския институт по социална политика Иван Нейков. Заложеното увеличение на пенсиите от 6.7% няма да донесе осезаема промяна в стандарта на живот на хората, които разчитат само на пенсиите си, защото очакваната средногодишна инфлация от 3% бързо ще стопи разликата, предупреди той пред БНР. Единствената добра новина според Нейков е, че бюджет 2020 е може би последният спокоен бюджет на осигурителната система на фона на задаващите се икономически трудности. За разлика от предишни години, в които републиканският бюджет е подкрепял бюджета за пенсии с 50-60%, през 2020 г. размерът на подкрепата ще е около 40 на сто. Ще продължи обаче да нараства натрупаният конфликтен потенциал заради голямата ножица между старите и новите пенсии. Таванът на пенсиите, който ще остане да ограничава парите на около 30 000 души, ще продължи да руши доверието в системата.